Як младеж с весел перчем и нахакан вид влезе в работилницата на майстора и безгрижно каза:
– Аз съм момчето на Еньо. Ето, до довечера гледай да ми направиш часовника.
Майсторът избърса очилата си, вгледа се в младежа и си помисли: „Кой бе тоя Еньо?“ Но от страх да не сбърка си премълча. Наведе се над донесеният часовник и ръцете му започнаха да пипат бързо и отмерено, а на младежа кимна и каза, че до довечера всичко ще е готова.
Младият човек продължи разходката си и се спря в обущарницата. Щом влезе мъж на средна възраст намръщено го посрещна. Младежът му се ухили и надменно каза:
– Аз съм момчето на Еньо, гледай до довечера да ми поправиш тези обувки. Майсторът, не знаеше кой е този Еньо, но си премълча.Току виж се оказал някой важен началник, иди че после се оправяй. Мъжът изсумтя и недоволно добави:
– Добре.
На тази сцена присъстваха двама младежи. Беше им интересно, що за птица е този.
Вечерта седяха в близката кръчма със свои приятели. Изведнъж вратата се отвори и влезе техния познайник от обущарницата си. Посбутаха се и попитаха приятелите си, дали някой го познава. Едно от момчетата се оказа, че е от неговото село. Тогава единият от двамата „свидетели“ нетърпеливо попита:
– А, какво работи баща му?
– Шофьор е към кооперацията….

Много известна е защитата на адвоката Ф.Н.Плевако на собственичката на малка лавка. Тя била полуграмотна жена. Обвинили я, че е затворила лавката си 20 минути по-късно в навечерието на някакъв религиозен празник.
Заседанието по нейното дело било насрочено за 10 часа сутринта. Съдът влязъл със закъснение 10 минути. Всички били налице с изключение на защитника Плевако.
Председателят на съда наредил да потърсят Плевако. След 10 минути адвокатът, без да бърза, влязъл в залата, седнал на мястото на защитника и си отворил папката. Председателят на съда му направил забележка за закъснението.
Тогава Плевако извадил часовника си, погледнал го и казал:
– Но сега е единадесет часа и пет минути.
Председателят посочвайки часовника на стената казал:
– Не, 11 часа и 20 минути е.
Плевако попитал председателя:
– А вашият часовник колко показва?
Председателят погледнал часовника си и казал:
– Според моя е 11 часа и 15 минути.
Тогава Плевако се обърнал към прокурора и го попитал:
– А колко показва вашият часовник, господин прокурор?
Прокурорът явно искал да предизвика проблеми на защитника, затова с ехидна усмивка отговорил:
– Моят часовник показва 11 часа и 25 минути.
Той не знаел какъв капан му е заложил Плевако и как това негово изказване ще помогне много на защитата.
Съдебното разследване завършило много бързо. Свидетелите потвърдили, че обвиняемата е затворила лавката си 20 минути по-късно. Прокурорът поискал подсъдимата да бъде призната за виновна.
Думата била дадена на Плевако за защита. Речта му продължила само две минути. Той казал:
– Подсъдимата наистина е закъсняла с 20 минути. Но, господа съдебни заседатели, тя е стара жена, необразована и зле се справя с часовника. Ние с вас сме грамотни и интелигентни, а как стоят нещата с нашите часовниците? Когато часовникът на стената показва 11 часа и 20 минути, часовника на председателят показва 11 часа и 15 минути, а на прокурора – 11 часа и 25 минути. Навярно най-точен е часовникът на господин прокурора. Това означава, че часовникът ми е изостанал с 20 минути и аз  съм закъснял с 20 минути. Винаги съм смятал, че часовникът ми е точен.
Така че, как можем да искаме от една полуграмотна търговка да има точен часовник и отлично да го познава, когато ние не  можем да бъдем прицизни в отчитане на времето?
Съдебните заседатели се съвещавали една минута и оправдали подсъдимата.

Става въпрос за компютър Forerunner 610 на компанията Garmin.
Този електронен помощник прави статистика на вашите тренировки, помага правилно да се изчислят натоварванията ви.
Той може да стане ваш виртуален партньор, помагащ ви да бягате по-бързо, надминавайки досегашните си успехи.
И всичката тази функционалност е затворена във водоустойчив ръчен часовник със сензорен екран, който тежи само 72 грама.
Така че можете да го използвате при всякакви условия.

През XIX век по време на буря в Петрюи, в южната част на Франция, работникът Елсон с приятеля си, по време на дъжд, се укрили в една колиба. В нея ударила силна мълния. И двамата оцелели, но на гърдите на Елсон били „преснимани“ бора и тополата, стоящи зад прозореца, а също и отпечатък на контурите на джобният му часовник.
По време на трагедията  през 1945г. в Хирошима и Нагасаки, според свидетели, подобни на топлинно изгаряне следи, са се появили върху жителите на тези градове след ядрения взрив, под форми на листа и клони.
Едни смятат, че тези „рисунки“ са вследствие на мощно излъчвани, а други, че невидима ръка е оставила белег за доказателство на своето присъствие, но ясна теория за появата на тези и подобни „картинки“ за сега няма.

Всеки знае как работи пясъчния часовник. А за пясъчен двигател чували ли сте?
Негов конструктор е К. Бобошко.
За да разберете как работи погледнете на схемата. Вероятно забелязвате, че тънка струя пясък тече надолу и запълва лявата страна на малка турбинка.
Разбира се лявата страна постепенно става по-тежка и по този начин се получава въртящ се момент.
Турбинката започва да се върти. Честотата на въртене зависи от скоростта на запълване на отсека и натоварването на изходящия вал. Не е трудно да се изчисли въртящия се момент. Той ще бъде равен на произведението от масата на пясъка запълваща отсека на турбинката по рамото.
Знаейки тези данни може да се определи и електрическата енергия. Разбира се тя е малка, само няколко вата, но може да задвижи механична играчка или някакъв модел.
За да тече пясъкът постоянно, автора на конструкцията предлага преместване на външния пръстен относително навътре. Ако го завъртите на 45 градуса срещу часовниковата стрелка, вие отново ще пуснете двигателя.