Животът му свърши и той се яви на съд пред Бог и Той го попита:

– Какво те прави достоен за вечен живот с мен?

Човекът самодоволно започна да изброява:

– Ходих редовно на църква, помагах на сираците и вдовиците, давах си редовно десятъка, довел съм много хора до спасението, целия си живот съм следвал теб….

Бог отсъди:

– Не си достоен.

След него друг се представи пред Божието съдилище. И на него беше зададен същия въпрос. Човекът се смути и кротко каза:

– Няма какво да Ти покажа, което да е достойно, за да ме оправдаеш. Само мога да кажа, че Твоя Син умря за мен на кръста, отхвърлен с отхвърлянето, което беше за мен и грешен с моя грях само, за да мога аз да бъде приет от Теб с приемането предназначено за Него и да бъда отсъден за праведен с Неговата праведност. Твоя син замени своето положение в Теб с моето и аз приех тази замяна. Това е всичко.

Тогава Бог отсъди:

– Добре извършено! Влез в почивката на Господаря си, синко!

Свещеник посетил една църква в провинцията. Той започнал проповедта си с вълнуващо напомняне:

– Всички от тази църква ще умрат….

Когато се огледал, забелязал, че мъж, който седял отпред се усмихвал.

– Какво ви е толкова забавно? – попитал свещеникът.

– Аз не съм от тази църква, – казал мъжът. – Дойдох да видя само сестра си през почивката.

Нека отиде в църквата, друг изход няма. Но в храма трябва да влязат не с краката, а със сърцето. Да влезеш в църквата, означава да намериш своето място в живота. Винаги има начало и първа стъпка.
Жената трябва да бъде слаба, но не немощна, болна и крехка. Нейната слабост трябва да бъде „мъдра“. Силата на жената е в нейната слабост. Именно това я прави по-красива. Но тя може да си позволи тази царственост, само ако до нея стои силен мъж.
Родината е силна, когато има достойни бащи.
Срам ме е за мъжете и ми е болно за жените, когато гледам 40 и повече годишен мъж да се държи като малко момченце.
Какъв трябва да бъде истинският мъж?
Отговорен и надежден. И независимо от етническата си принадлежност, здраве, професия, богатство, социално положение и т.н. той трябва да е стабилен, глава, а не опашка.

Пастор поучавал и наставлявал членовете на църквата:

–  Джо, уискито е най-смъртният ти враг.

Един мъж небрежно облечен, с мътен поглед и леко неконтролирани движения заявил силно на глас:

– Но нали, ни казахте да обичаме враговете си.

Пасторът най-напред се изненадал от заключението на мъжа, но продължил спокойно:

– Да, говорил съм ви, но не съм ви учил да ги поглъщате.

В една църква имало един човек, който имал много остър език….Често измъчвал ръководството, като създавал множество проблеми.

Веднъж на гости в църквата дошли двама епископа, областният и на града. Човекът влязъл в стаята, където всички били събрани и вместо традиционното: „добре дошъл“, изтърсил „здравейте, другари“.

Епископите се стъписали, но другите от църквата само се усмихнали. Обикновено, вместо поздрав, те чували: „Здравей, Света инквизиция“.

Веднъж, когато един от пасторите се разболял и легнал на легло, този човек му позвънил и казал:

– Вие да умирате ли сте се приготвили? Чакайте, аз още не съм изпил връвчицата ви!

Този човек веднъж на едно от съвещанията предложил да се внесе специално постановление:

– Направете обрязване, за да се обърка главата на равина, а не нашата!