Тодор беше бивш механик, но се случи така, че загуби част от близките и работата си. После болката и мъката го притиснаха и той стигна до дъното. Стана наркоман със стаж и живееше на улицата

Тодор си мислеше: „Така и ще си ида без пари, сам, на тротоара в големия град“.

Случи се така, че се намериха състрадателни хора и той бе отведен в болница, където бе диагностициран с цироза на черния дроб. Лекарят му каза:

– Човече, ти умираш.

Тодор се стресна сериозно, а после шеговито каза:

– Веднъж  ми излезе късмета, да получа чисто легло, медицинска помощ и ….

Той сериозно се замисли за живота си.

След това бе изпратен в приют, но такъв приют, в който директорът на заведението казваше:

– Този дом е необходим, за да могат умиращите бездомни хора да умрат с достойнство, а не на улицата. Обществото е обърнало гръб на тези люде. Ние изразходваме време и пари за бездомни животни, а какво правим с хората живеещи на улицата? Това не са бездомни, а изоставени хора. В края на живота си, те заслужават поне малко душевен покой.

В този приют издирваха роднините на хората постъпили  при тях, срещат ги с тях и ги нудеха да си вземат прошка едни от други.

Тодор беше изморен от живота, който бе водил до сега. Именно болестта му помогна да погледне на нещата по друг начин. В такива моменти хората започват да ценят живота, отпуснат им тук на земята.

Въпреки заболяването си Тодор започна да помага в кухнята и да се грижи за цветята в дома.
– Аз зная, че болестта ще ме убие, – казваше Тодор, като се усмихваше. – Тя вече отнеса двама от тримата ми сина. Не се страхувам от смъртта, наричам я по-скоро връщане у дома.

Тодор постепенно отслабваше и губеше сили те си, но той знаеше, че ще настъпи ден, когато няма да може да стане от леглото, за да иде при останалите от дома. Това го смиряваше. За това приемаше това положение по-спокойно.

Вчера казваше на един възрастен човек, също живеещ в дома.

– Преди известно време аз спях буквално на асфалта. Ако не беше този приют , отдавна да съм умрял …..

Поради горчивия си вкус цикорията засилва храносмилането, има апетито възбуждащо и слабително действие, смъква кръвната захар, подобрява работата на сърцето, унищожава микробите.
Прилага се при при жлъчно-каменна болест, атоничен запек, за стимулиране обмяната на веществата.
Цикорията наречена още синя жлъчка, се употребява при лечение на черния дроб, проблеми със стомаха и далака. Има успокоителен ефект върху централната нервна система. Засилва сърдечната дейност. В нашата народна медицина се прилага като цяр за далака, цироза, захарна болест, жълтеница, изпотяване, глисти у децата, кръв в урината, при кашлица, треска, епилепсия, трудно уриниране и уриниране на кръв, стомашни болки, гастрит, язва, болезнена менструация, хемороиди, подагра, виене на свят, пясък в бъбреците и пикочния мехур, при нарушено храносмилане, при неврастения и хистерия.
Използва се надземната част на растението, които се събират през юли и август, а корените през есента, когато опадат семената. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 400С. Корените се сушат на сянка или в сушилня при температура до 500С. Допустимата влажност е 12%. Срокът на годност на целите стръкове е 3 г., а на рязаните е 2 г.
Външно цикорията се прилага за бани при екземи, за лапи при циреи и трудно зарастващи рани. Прави се настойка от цветовете в зехтин в съотношение 1:10 и се използва за мазане при рани, изгаряния, както и за компреси при младежки пъпки.
От корена се прави запарка от 2 чаени лъжици ситно нарязана цикория в 200 мл кипяща вода, това е доза за 1 ден. Пие се преди ядене 4 пъти на ден за прочистване на организма.
За стимулиране на жлъчната секреция от стръковете се приготвя отвара от 2 супени лъжици смлени стръкове, които се заливат с 400 мл вода, варят се 5 минути и се оставят да киснат 30 минути. Прецедената отвара се приема 3 пъти дневно по 80-120 мл преди ядене.
Корените на синята жлъчка се използват за приготвяне на безкофеиново кафе  – Инка или се комбинират с кафето в различни съотношения.
Употребяваните части от синята жлъчка за лечебни цели са коренът и стъблата. Стръковете се събират през периода на цъфтеж, а корените се изваждат през есента – октомври месец. Корените съдържат 40—60% инулин и следи от горчиви вещества; листа съдържат сесквитерпетони лактони  – лактуцин, лактукапиждац с горчив вкус, тритерпени, цикориенова киселина. Цветовете съдържат кумариновия глюкозид цикории, който при хидролиза се разцепва на ескулегин и глюкоза.
Местообитанието на синята жлъчка са ливади, тревисти места, край пътища и жп линии, плевел в лозя, градини, посеви и окопни култури.

В терапевтичното отделение лежеше жена на 32 години. Алкохоличка, наркоманка и със всички възможни заболявания: хепатит С, цироза, чернодробна енцефалопатия……
Елена дежуреше в отделението. Духаше топъл пролетен вятър и нищо не предвещаваше беда. Пациенти бяха прегледани, вечерта приближаваше края си, в отделението бе настъпила тишина.
Изведнъж със силен ритник се отвори врата на дежурната стаята и влязоха няколко полицаи със автомати. Елена застина, изпадна в шок. След като се посъвзе тя попита:
– Какво се е случило?
Отговорът им я порази:
– При нас постъпи оплакване, че при вас в отделението стрелят, бият хората, а жените изнасилват.
– А, кой ви каза това? – изненадано попита Елена.
– Накаква жена с фамилия Н…..
И изведнъж Елена разбра, кой и защо ги е повикал. Новопостъпилата е получила „весели“ халюцинации. Полицаите имаха чувство за хумор и когато Елена им обясни ситуацията, те се усмихнаха и си отидоха.
Лекарите от отделението се събраха на съвет, а след това разговаряха с пациентката.
През ноща всички в отделението слушаха как тя крещи на невидимия си син, бие го, наказва го, дърпа му ушите и т.н.
Изглежда в такова отделение е доста „весело“!