Билката е позната още като рунянка, стръвниче, беснурка, еньов трън, истравниче и заешка лобода.
Миши уши съдържа дъбилни и горчиви вещества, захари, слуз, смоли, хлорогенова киселина и други съставки, които още не са добре проучени.
Миши уши има пикочогонно и противовъзпалително действие. Билката понижава кръвното налягане, увеличава отделянето на урина, премахва отоците от сърдечно и бъбречно естество, понижава нивото на уреята в кръвта и спира маточните и хемородиалните кръвотечения. Миши уши се употребява при бъбречни заболявания, хипертонична болест, уремия, полипи на червата и на ректума, катаракта, главоболие, безсъние, повръщане.
Надземната част от растението се използва при стомашно-чревни разстройства, при бъбречни камъни, проблеми с черния дроб, при слабо кървене от различно естество и други. Дрогата влияе благоприятно при някои видове упорити екземи. Има данни, че притежава дори противотуморно действие. По-рядко се прилага при белодробни възпаления, при циреи, при кокоша слепота  – вътрешно. Мас от суха или прясна трева се използва за улесняване заздравяването на гнойни рани.
В българската народна медицина диуретичният ефект на отварата от мишите уши се употребява при кардио ренални отоци, при бъбречни заболявания, където може да понижи нивото на кръвната урея. Съобщава за спадане на повишената кръвна урея след прилагане на инфуз от прясна билка, като заедно с общото подобрение изчезват главоболието, повръщането, безсънието. Подчертава се обаче употребата на прясната билка. Освен като диуретично средство отварата от миши уши се препоръчва при маточни кръвотечения, както и при други кръвотечения като хемороиди, дизентерия и хеморагични колити.
Отвара от миши уши се приготвя по следния начин: Залейте 3 — 4 лъжички ситно нарязана билка с 1 чаша вряща вода. Прецедете отварата, след като изстине и я изпийте в рамките на един ден.
Руската народна медицина препоръчва отварата от миши уши при жълтеница и проблеми с черния дроб. Можете да пригответе напитката, като сварите 10 г от билката в 200 мл вода. Приемайте 3 – 4 пъти на ден по две супени лъжици.
Външно миши уши се прилага в суров вид за налагане на циреи, а отварата от билката може да се ползва и за промиване на гнойни рани.
Не прибягвайте до приемате миши уши преди да се консултирате с лекар, тъй като в по–големи дози билката е отровна.

Поради горчивия си вкус цикорията засилва храносмилането, има апетито възбуждащо и слабително действие, смъква кръвната захар, подобрява работата на сърцето, унищожава микробите.
Прилага се при при жлъчно-каменна болест, атоничен запек, за стимулиране обмяната на веществата.
Цикорията наречена още синя жлъчка, се употребява при лечение на черния дроб, проблеми със стомаха и далака. Има успокоителен ефект върху централната нервна система. Засилва сърдечната дейност. В нашата народна медицина се прилага като цяр за далака, цироза, захарна болест, жълтеница, изпотяване, глисти у децата, кръв в урината, при кашлица, треска, епилепсия, трудно уриниране и уриниране на кръв, стомашни болки, гастрит, язва, болезнена менструация, хемороиди, подагра, виене на свят, пясък в бъбреците и пикочния мехур, при нарушено храносмилане, при неврастения и хистерия.
Използва се надземната част на растението, които се събират през юли и август, а корените през есента, когато опадат семената. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 400С. Корените се сушат на сянка или в сушилня при температура до 500С. Допустимата влажност е 12%. Срокът на годност на целите стръкове е 3 г., а на рязаните е 2 г.
Външно цикорията се прилага за бани при екземи, за лапи при циреи и трудно зарастващи рани. Прави се настойка от цветовете в зехтин в съотношение 1:10 и се използва за мазане при рани, изгаряния, както и за компреси при младежки пъпки.
От корена се прави запарка от 2 чаени лъжици ситно нарязана цикория в 200 мл кипяща вода, това е доза за 1 ден. Пие се преди ядене 4 пъти на ден за прочистване на организма.
За стимулиране на жлъчната секреция от стръковете се приготвя отвара от 2 супени лъжици смлени стръкове, които се заливат с 400 мл вода, варят се 5 минути и се оставят да киснат 30 минути. Прецедената отвара се приема 3 пъти дневно по 80-120 мл преди ядене.
Корените на синята жлъчка се използват за приготвяне на безкофеиново кафе  – Инка или се комбинират с кафето в различни съотношения.
Употребяваните части от синята жлъчка за лечебни цели са коренът и стъблата. Стръковете се събират през периода на цъфтеж, а корените се изваждат през есента – октомври месец. Корените съдържат 40—60% инулин и следи от горчиви вещества; листа съдържат сесквитерпетони лактони  – лактуцин, лактукапиждац с горчив вкус, тритерпени, цикориенова киселина. Цветовете съдържат кумариновия глюкозид цикории, който при хидролиза се разцепва на ескулегин и глюкоза.
Местообитанието на синята жлъчка са ливади, тревисти места, край пътища и жп линии, плевел в лозя, градини, посеви и окопни култури.

Това е тревисто многогодишно растение, достигащо височина от 20 до 50 сантиметра. Когато цъфти люцерната е богата на нектар.
Многобройните експерименти върху животни са показали, че люцерната влияе върху метаболизма на глюкозата. Както при хвойна, евкалипт и кориандъра, тя спира жаждата и намалява нивото на глюкоза в кръвта. Хората от Индия си приготвят лапа с люцерна за лечение на циреи. Освен това  тя се добавя в храната за възстановяване и прибавяне на сила. Люцерната се използва при кашлица и язва на стомаха.
Надземната част от люцерната се бере в началото на цъфтежа и се използва за направата на спиртни тинктури, течни и сухи екстракти.
Растението е богато на желязо, фосфор и калций. То съдържа витамин А и С, ненаситени мастни киселини, танини, аминокиселини, фитоестрогени.
Люцерната има възстановителни свойства, поради богатото съдържание на витамин С и се използва при скорбут. Активните вещества, съдържащи се в растението регулира менструацията и увеличаване на млякото при кърмене, което се дължи на наличието на фитоестрогени страхидрин и 1-гомострахидрин.
Екстрактът от люцерна предпазва от слънчево изгаряне и радиация. Използва се в козметиката за подхранване на кожата и в борбата против стареенето й.
В билколечението люцерната се използва при изтощение и умора на тялото. Добри резултати са получени при лечение на камъни в бъбреците, прекомерното отслабване и нервност при децата, менструални нарушения и недостиг на майчиното мляко при кърмене.
Внимание: Не използвайте растението при лупус!
Ето и някои рецепти от народната медицина с люцерна.
При прекомерно отслабване на деца, нервност, изтощение и хронична умора:
Взимат се 50 капки спиртна тинктура от люцерна в чаша с вода.
При захарен диабет, нарушение на функциите на щитовидната жлеза, панкреатит:
В чаша с вряла вода сипете две супени лъжици смляна сурова люцерна и получената смес оставете така половин час. Извлека се пие през целия ден.
Люцерната ефективно лекува анемия.
Вземат се до 500 мг. екстракт от люцернови листа, или 100 мг. сух екстракт или 30 капки спиртна тинктура три пъти на ден.
Люцерната дава добри резултати при усложнения в период на менопаузата.
Две чаени лъжички суха люцерна се слагат в чаша кипяща вода. Полученият извлек се разделя на три и се пие три пъти на ден.
Може да се приемат и по 80-100 капки спиртна тинктура от растението в чаша вода сутрин и вечер.