Касапинът от Франкфурт Чарлз Фелтман правел дълги и тесни наденици, така наречената „наденица Dachshund“.

След известно време, месаря ​​емигрирал в Съединените щати. От 1871 г. той започва да продава наденица, сложена между две филийки хляб. За една година новаторът  продал 3684 „наденички Dachshund’.

През 1901 г., илюстратор Дарган забелязал, че продавачът на наденички, вместо обичайните плоски филии хляб използва хлебче, в разреза, на който поставял наденицата, която много удобно се задържала там.

Дарган илюстрирал това, но не бил сигурен как се пише „Dachshund“, за това просто кръстил продукта „хот-дог“.

През 1906 г. в Ню Йорк, един хот-дог се продавал за 3 цента. Ако някой си вземел два хот-дога, цената се снижавала до 5 цента.

Тези, които не могат да си намерят работа в България, да се обърнат към службите за безработни в Китай. Там има доста интересни предложение.

Ето ви едно от тях.

Китай е рай за Интернет троловете. Там те могат да изкарват прехраната си, като се занимават с това, което им харесва и предизвикват хаос в Интернет.

Китайското правителство използва около 300 хиляди интернет коментатори, които за 50 цента пишат положителни коментари за китайското правителство. От там идва и името им „Армия за 50 цента“.

Платените тролове се стараят да опровергаят и погребат под тонове положителен спам всякакви негативни коментари или критически статии относно китайското правителство.

Лекият и безгрижен живот възприема всички блага като даденост. Това е особено вярно по отношение на основните нужди като храна, вода и медицинска помощ.
В западния свят, всичко е достъпно за повечето хора със средни доходи. Много хора живеещи в развитите страни и не мислят за последиците от своето безразсъдство. Изхвърлят много храна и изразходват много вода, дори там, където могат да използват нещо друго. Например, те почистват алеята си от листа, като пръскат с маркуч по нея, а за това биха могли да използват гребло.
По-високият стандарт предизвиква търсенето на по-добра храна, напитки и други удобства, които ще доведат до изчерпването на някои ресурси.
Шоколадът е едно от най-любимите лакомства на човека. Той може да се намери във всеки магазини, отворен от 7 до 23 часа.
Въпреки факта, че шоколадът може да бъде закупен навсякъде, какаовите зърна много трудно се отглеждат. За да се получи една реколта от такива зърна са необходими 5 години.
Хората работят при невероятно горещ климат. Работата е толкова деликатна, че не може да се повери на машини.
Още по-тъжно е, че повечето от какаовите зърна се отглежда в Африка, където се използва робски труд. Хората там са толкова бедни, че са готови да работят за по няколко цента на ден. Производството им не може да бъде прехвърлено в друга част на света, тъй като какао расте само на екватора.
В резултат на това, истинският шоколад, който съдържа какаово масло, скоро ще стане недостижимо скъп.

Вместо вредните пластмасови бутилки идват такива направени от водорасли. Освен това, новия тип бутилки могат да се ядат.
Бутилката Ooho, предназначена за вода е създадена на основата на водорасли. Тази разрботка са направили трима лондонски дизайнера.
Що се касае за екологичността и възможноста да се изяде, можем да кажем, че Ooho е обезпечена от една специалана компонента структурата, на която още от 1946 г. е известна в научния свят като Sphereification.
Ooho представлява двоен желатинов балон, при производството, на който се използват калциев хлорид, водорасли и алгинат на натрия. Всички тези съставки се явяват като популярни хранителни добавки,  слагащи се в храната. Те са биолоразложими.
Разходите за производство на една бутилка е два цента. Бутилката е получила награда на изложението по индустриалния дизайн Lexus Design Award 2014. Планира се тази бутилка ще бъде пусната в продажба по-късно тази година.
Трябва да отбележим, че  в света ежегодно се произвежда 50 милиарда пластмасови бутилки, които почти не се рециклират. Те се състоят от вредни вещества.
Бутилката Ooho по форма напомня на капка, тя е хигиенична, здрава, бързоразтворима и годна за консумация.

Джиниър Уелс е бил знаменит изпълнител на блус, предимно на устна хармоника. Той е бил певец и музикален критик на „Филаделфия Инкуайърър“.

Уелс до такава степен се вманиачил в свиренето на блус, че рискувал да попадне в затвора заради това.

Като тинейджър отчаяно мечтаел за устна хармоника. Видял такава в една заложна къща. Той имал само долар и половина, а тя струвала два долара. Джиниър хвърли парите на касата, грабнал хармониката и избягал, но после бил заловен.

Избегнал наказанието само защото съдията по делото, поискал да го чуе как свири на хармоника. Правистът бил толкова очарован, че сам доплатил 50-те цента.

У Уелс имало такава сила и емоционално присъствие, че дори когато го слушали на запис, го виждали пред себе си.