Канадски лекари са създали специален математически модел, който прогнозира успеха на атаката на „терапевтични“ вируси срещу раковите клетки, което им позволява да създадете множество щамове особено ефективни „клетки убийци“, които унищожават само раковите клетки на бъбреците.
Бел Керен и неговите колеги  са искали да създадат вирус, който може да унищожи клетката на аденокарцином на бъбрека. Според тях, основният проблем на тези вируси е променливостта им.
Така наречените онколитични вируси атакуват само определени видове ракови клетки. За съжаление, клетките на туморите се различават една от друга, а това намалява ефективността на вируса.
Учените ускорили развитието му с помощта на математически модел предсказващ как мутацията ще се отрази на вируса  и способността му да инфектира раковите клетки.
Често мутирал ген води до промяна в структурата на обвивката му, при които микроскопични израстъци на „убиеца“ се отдалечават от целта си. От друга страна, разширяването на „кръгозора“ на вируса може да доведе до неочаквани резултати и унищожаването на здрави част от тялото.
Авторите са решили този проблем чрез разработване на специален математически модел. Учените са съставили списък на генетичните различия на здравите и раковите клетки на бъбреците и отделили най-„забележимите“ признаци на вирусите. Комбинирането на тези данни, дало биологичен модел, който може да предскаже как мутации на вирусния геном, ще повлияе на клетките, които заразява.
Така можели да се отделят най-перспективните „версии“ на вируса, без да се търсят чрез метода на опита и грешката.
Според биолози, тази техника може да се използва за създаване и на други вирусни „убийци“, които унищожават клетките на други видове рак.

Млад самурай стоял с лък и няколко стрели в ръка и с поглед измервал разстоянието до целта. Минаващ край него монах му казал:

– Ти няма да се научиш да стреляш точно, ако се надяваш да коригираш пропуските си. В битка такъв случай рядко ще ти бъде предоставен.

Научи се да поразяваш целта от първия път и винаги помни, че имаш само една стрела.

В живота прави всяко нещо изведнъж, без да се надяваш , че после ще можеш нещо да поправиш.

Неделно училище за 5-6 годишни деца.

Децата изучавали живота на мравките, като им се обърнало основно внимание, че те работят задружно, обединени от една цел.

В края на урока учителката попитала:

– Деца, какво можем да се поучим от живота на мравките?

– Да влачим в къщи всякакъв боклук и много да обичаме сладките неща! – мигновено отговорило едно момченце, което скоро било дошло в групата, но за това пък било много наблюдателно.

Древна пословица гласи: „Всички пътища водят към Рим“. В древността е възможно да е било така, но днес леко ще се заблудиш на кое да е кръстовище. Пътят, по които вървиш, може лесно да те отведе в противоположна посока. Най-добрият начин да стигнеш до целта е да се обърнеш към надеждна пътна карта или да попиташ някой, който знае верния път.

Не всички пътища водят към Бога, както някои мислят. Съществуват пътни заграждения, които не дават на човек да достигне до Бога. Такава преграда е греха. Но Бог ни е дал пътна карта, това е Библията. Той ни е дал и Този, който знае пътя и може да ни го открие – Исус Христос.

Исус не е казал: „Аз съм един от пътищта към Бога“, а „Аз съм пътят….“. Това не е  високомерие, ограниченост и недостатък, това е  истина. Защото Христос слезе от небесата, за да плати нашият грях. Следвайте Христос и никога няма да се заблудите.

Много пъти съм ставал свидетел на един факт, който ме разстройва, когато мисля за него. Млади хора леко болни умират, докато възрастни на външен вид неизлечимо болни оживяват. Младите, които са по-силни би трябвало да оцелеят, а старците да отпътуват в отвъдното.

Ключът към разбирането на този феномен се корени не в анатомията, а в анализа на душата.

Жизнерадостни, силни и здрави тела са били свързани с дух, не намиращ никакъв смисъл в съществуването, без цел към която да се насочат.

Обратно, онези сбръчкани, изчерпани, уморени крайници притежават едно неизчерпаемо желание да живеят, защото знаят защо трябва да живеят.