Неделно училище за 5-6 годишни деца.
Децата изучавали живота на мравките, като им се обърнало основно внимание, че те работят задружно, обединени от една цел.
В края на урока учителката попитала:
– Деца, какво можем да се поучим от живота на мравките?
– Да влачим в къщи всякакъв боклук и много да обичаме сладките неща! – мигновено отговорило едно момченце, което скоро било дошло в групата, но за това пък било много наблюдателно.
Древна пословица гласи: „Всички пътища водят към Рим“. В древността е възможно да е било така, но днес леко ще се заблудиш на кое да е кръстовище. Пътят, по които вървиш, може лесно да те отведе в противоположна посока. Най-добрият начин да стигнеш до целта е да се обърнеш към надеждна пътна карта или да попиташ някой, който знае верния път.
Не всички пътища водят към Бога, както някои мислят. Съществуват пътни заграждения, които не дават на човек да достигне до Бога. Такава преграда е греха. Но Бог ни е дал пътна карта, това е Библията. Той ни е дал и Този, който знае пътя и може да ни го открие – Исус Христос.
Исус не е казал: „Аз съм един от пътищта към Бога“, а „Аз съм пътят….“. Това не е високомерие, ограниченост и недостатък, това е истина. Защото Христос слезе от небесата, за да плати нашият грях. Следвайте Христос и никога няма да се заблудите.
Много пъти съм ставал свидетел на един факт, който ме разстройва, когато мисля за него. Млади хора леко болни умират, докато възрастни на външен вид неизлечимо болни оживяват. Младите, които са по-силни би трябвало да оцелеят, а старците да отпътуват в отвъдното.
Ключът към разбирането на този феномен се корени не в анатомията, а в анализа на душата.
Жизнерадостни, силни и здрави тела са били свързани с дух, не намиращ никакъв смисъл в съществуването, без цел към която да се насочат.
Обратно, онези сбръчкани, изчерпани, уморени крайници притежават едно неизчерпаемо желание да живеят, защото знаят защо трябва да живеят.
В японските замъци и храмове трудно би се промъкнал незабелязано чужд човек.
Там поставяли така наречените „славееви етажи“.
Това е дъска, която се прикрепя към пода. В нея са забити пирони образуващи буквата V.
Когато дъската се натисне тя издава звук подобен на чуруликане на птичка. Ходенето на пръсти усилва ефектът. Причината за това е, че налягането на дъската е много по-голямо отколкото ако се стъпва с цял крак.
Такива дъски се слагали в коридора, водещи до стаята на собственикът на замъка и служели не само да радват слуха, но и с предпазна цел.
Неудовлетворени от строителството на тайнствени гигантски съоръжения в пустинята, китайците са издигнали междипространствени портал в центъра на града. Какво представлява тази 157 метрова структура от метал в град Фушун в североизточен Китай?
Може би това е просто още един пример за изграждане на съоръжения, които са от множеството увлечения в Китай, наподобяващи градове призраци, състоящ се от хиляди очакващи заселване здания.
За изграждането на пръстената структура са изразходвани 3000 тона стомана. Тя ще свети нощно време чрез 12 хиляди светодиодни лампи.
Служителите от Фушун твърдят, че тази гигантска структура няма друга цел освен да служи за разглеждане. Те твърдят, че тази внушителна „Ландшафтна архитектура“ е като Айфеловата кула.
Обектът има официално название „Колелото на живота“, но го наричат „кръг от небето“ или „път водещ към небето“. Самото колело ще бъде атракция за града. На върха хората ще се изкачват с четири асансьора. Това съоръжение струва 16 милиона долара.
Твърди се, че това строителство има някакви тайни цели. В самият град не достигат болниците и социалните учреждения, а и бюджета на града няма много излишъци.
