Колибрите запомнят „най-вкусните“ цветя по тяхното разположение, а не по външния им вид.
Цветът играе важна роля при храненето на различни животни, от пчелите и пеперудите до кучетата. Цветното зрение помага да се разбере, дали това е годно или не за ядене. Например, дали е вкусен нектара на този цвят и т.н.
Логично е да се смята, че и птиците реагират по същия начин. Но изследователи от Университета в Сейнт Андрюс са открили, че в това отношение колибрите правят изключение. Когато избират цвете, за да се нахранят с нектара му, те не обръщат никакво внимание на цвета му.
Дълго време за колибрите се е водил спор: едни смятат, че птиците предпочитат червения цвят повече от другите, а други са смятали, че това е просто съвпадение. А в действителност важна роля играе разположението на цветчето.
Британските орнитолози успели да разрешат спора чрез провеждане на такъв експеримент. Учените направили за колибрите четири типа изкуствени цветя. Едни съдържали 30% разтвор на захар, други – 20%, а трети допълняли с нектар 10 минути, след визитата на колибрито, на четвърти – след 20 минути.
Повечето от птиците за 30 часа са направили средно по 189 посещения, за да разберат разликата между „бързо въстановяващи се“ цветя и „бавно въстановяващи се“. Едно особено умно колибри, направило 50 посещения на цветята, за да открие разликата.
Но най-важното е, че цветът не играе, никаква роля при запомняне на най-вкусните и бързо запълващи се с нектар цветове. Причината не е отсъствие на  цветово зрение. Колибрите притежават такова и то е по-добро, отколкото при човека.
При прелитането около цветовете този вид птици се ориентират по тяхното разположение. Ако зоолозите премествали цветовете на 20-50 см, птиците преставали да ги забелязват. Ако не намерят даденото цвете на обичайното място, те не го търсят, а отлитат към друго. Това, че цветето е преместено съвсем малко в страни, това съвсем не ги вълнувало.
Цветята, от които колибрите могат да съберат по-голямо количество нектар с по-добро качество, обикновенно имат един и същ цвят, но цвета в случая играе второстепенна роля, само за откриването му.

Необичайната къща се намира в Одеса. Много малко хора знаят за нейното съществуване, да не говорим за гостите на града.
Къщата се намира в края на Приморския булевард. Известна е като „Къща на вещицата“ или „Дом с една стена“.
Жилището е необичайно, макар и на пръв поглед да не се отличава от подобните сгради на улицата. Достатъчно е да го погледнем от друг ъгъл и веднага ще ни озари мисъл: „Къщата е плоска!“ Наистина домът от страни изглежда напълно плосък, все едно се състои от една стена. Поглеждаш, балконите украсени с цветя, на прозорците има завеси, има климатици на стената и умът ти не може да го побере. Явно сградата е населена. Питаш се: „Какви хора живеят тук?“
В действителност няма нищо мистично в този дом, плоскостта му е само визуална измама. Тайната се състои в това, че стените на този дом са три и образуват триъгълник.
Шегуват се, че тази мистична особеност е станала не благодарение на замисъла на архитекта, а защото не са достигнали средства,  за да се построи и четвъртата стена.

Живял някога бедняк. Домът му бил мрачен. В него мишките гнездили, а паяците си тъчели мрежите. Хората се страхували да влязат в този дом.

Веднъж на беднякът подарили безценна ваза. Първоначално той искал да я продаде, защо му е на него такава красота?

Но постепенно я заобичал и не му давало сърцето да я отнесе на пазара. Накъсал цветя и ги поставил във вазата. Тя станала още по-красива.

„Не е хубаво, – помислил си беднякът – такава красота да стои сред прах и паяжини“.

Изчистил дома си от паяжините, хлебарките и мишките. Измил пода, избърсал праха от рафтовете. Фурната отново блеснала.

Оказало се, че къщичката с нищо не е по-лоша от другите. Тя станала топла и уютна.

И сега се чудя. Вазата ли е била вълшебна или бедността е носела разруха на този дом?

Белгия отпразнува навечерието на Нова година с необичайно високи за това време на годината температури.
Контролният термометър в Брюксел е показвал 10,4 градуса по Целзий. Това се случва за втори път.  През 1883г. през новогодишната нощ е отбелязана температура от плюс 11 градуса.
Метеоролозите обещават повече топлина през първите няколко дни на тази година, придружен от доста силен дъжд.
На тревните площи  и цветните лехи в белгийската столица цъфтят цветя, сред които могат да се видят рози. Изглежда растенията са сбъркали сезона.

При майстора по стрелба дошли трима нови.
– Ти си най-добрия стрелец в света! Ние също искаме да станем такива и да продължим делото ти.
– Мога да ви науча да стреляте с лък, да ви разкрия всички тайни и умения на това изкуство, но за свой ученик ще взема само един от вас. Той ще стане не само най-добрия стрелец, но и най-успешния човек.
За да си избере ученик, майсторът предложил на тримата малко изпитание. Сложил мишена на  едно дърво  и попитал първият кандидат:
– Какво виждаш пред себе си?
– Виждам дърво, на което виси мишена.
– И какво друго? – попитал майсторът.
– Отзад виждам поляна, на която растат цветя.
– Добре,- казал майсторът и повикал вторият претендент. – А ти какво виждаш пред себе си?
– Виждам мишена, дърво. поляна, цветя, небе.
– Добре, – казал майсторът и задал същият въпрос и на третият от тях. – А какво виждаш ти?
– Пред себе си виждам мишена.
– Добре, а друго?
– Нищо повече! Най-важното е мишената и аз виждам само нея!
– Браво! – казал учителя. – Ти ще имаш големи успехи в живота. Теб ще взема за свой ученик.
Когато човек има цел, всичко останало няма заначение.