Живял на света един цар, който не можел да се съгласи с мисълта, че накой стои по-високо от него. Веднъж той повикал своите министри и ги попитал:
– Кой от нас е по-велик Бог или аз?
Министрите затреперали от страх. Тъй като били достатъчно умни, помолили царя преди да отговорят, да си помислят. Повечето от тях били вече стари и не искали да се подложат на гонения и да нарушат щастливия живот на семействата си. Но те били и достойни хора и не искали да гневят Бога. Дълго оплаквали постигналото ги нещастие, но изведнъж инициятивата поел най-стария министър.
– Оставете на мен, утре аз ще говоря с царя, – казал им той.
На следващия ден, когато целият двор бил събран за тържествения прием, дошъл и този стар министър. Той бил спокоен, ръсете му били смирено прибрани, а челото му било намазано с бяла пепел. Той се поклонил на царя и казал:
– О, господарю, ти несъмнено си по-велик.

Царят засукал мустаците си и изправил глава.

А старият министър продължил:
– Ти си несъмнено по-велик, защото можеш да ни прогониш от царството си, а Бог не може, защото Неговото Царство е навсякъде около нас и ние няма къде да отидем от Него..

Имало един цар, който се смятал за бог и никой не смеел да му каже, че не е. Той имал умен и хитър везир, който един ден му казал:
– Щом си бог позволи ми да стана ангел при тебе.
И царят му позволил да стане негов ангел. Минало време. Царят казал на своя „ангел“:
– Нека да направим чудо.
Везирът отговорил:
– Ако ме послушате, ще ви помогна да направите забележително чудо.
Царят се вслушал в него.
Везирът заповядал да изнесат всичко от царския палат и да го напълнят с оборски тор, овчи и кравешки черва, след което заключил вратата.
Било лято. Минали десет дни. На единадесетия ден отишли да видят сътвореното чудо.
Отворили вратата и какво да видят?! Всичко било пълно с червеи, личинки и торни бръмбари. А вътре се усещало нетърпимо зловоние.
Царят се обърнал към везира:
– Какво е това чудо?
Везирът казал:
– За такъв бог, като теб и такъв ангел като мен, даже това е велико чудо, по-големи чудеса от това не можем да направим.

В някои критични ситуации някои хора решават, че Бог не им е нужен, особено управляващите. Тогава за тях е лесно да действат, както намерят за добре.
Почти всички владетели и управници са склонни към такава скрита гордост.
Шотландския крал Джеймс VI бил известен с непочтителното си поведение, когато посещавал богослужение.
Веднъж той седял в ложата с няколко придворни, докато Бруст проповядвал. Както обикновено Джеймс започнал да говори с тези около него по време на проповедта.
Брус направил пауза и Джеймс млъкнал. Брус продължил, Джеймс направил същото. Брус спрял да говори за втори път. Получил се същият резултата.
Когато кралят направил това трети път, Брус се обърнал директно към него и казал:
– Най-мъдрият от царете е казал: „Когато лъвът реве, всички полски зверове млъкват. Лъвът от племето на Юда сега призовава с гласа на Евангелието и подобава на всички подвластни царе на земята да замълчат“.
Царете и управниците често забравят, че и те самите са поданици. Те пренебрегват заповедите на истинския Цар безочливо и с неприязън или тихо и прикрито.
Но самите те не знаят колко много губят.

Веднъж един човек дошъл при Соломон и му казал:
– Царю, помогни ми! Всеки път, когато трябва да направя избор, аз не мога спокойно да спя. Въртя се, страдам, размислям. Така ли да направя? Кое е необходимо? Какво да правя?
Мъдрият цар отговорил:
– Изборът не съществува.
След това попитал човека:
– Ти ще се хвърлиш ли в реката ако видиш давещо се дете?
– Разбира се, – казал човекът.
Соломон попитал:
– Независимо дали това се е случило вчера днес или ще стане утре?
– Да, – бил отговорът.
Тогава Соломон казал:
– Ето виждаш – избор не съществува. За какво трябва да избираш, ако всеки път, ти знаеш какво ще направиш, още преди да е дошло време за това действие? Представи си какво да е събитие и ти веднага ще знаеш как ще постъпиш. Всеки път ти ще избираш най-доброто според теб и при еднакви обстоятелства ще действаш по един и същи начин вчера днес и утре.
След минута на размисъл Соломон продължил:
– Единствената област, където ние правим избор, това е в нашето сърце. Променяш себе си и това което си мислил да правиш вчера, днес и утре, ако това не ти се струва толкова добро. Тогава и само тогава ти можеш да постъпиш по друг начин. Така че, иди си с мир и знай, че каквото и да правиш, трябва да е възможно с най-добър ефект .

Не веднъж са питали Баал Шем Тов:
– Защо благочестивите хора са по бедни от тези, които никога не се молят?
В отговор той им разказвал следната притча:
„Решил царят да възнагради своите верни слуги и им казал, че ще изпълни всяко тяхно желание. Едни поискали богатство, други почести и той изпълнил желанията им. А верният му слуга казал: „Моето желание е да ми разрешиш да разговарям с теб три пъти на ден.“
– За нас вярващите, – заключил Баал Шем Тов, – богатството и почестите са възможността да се приближаваме до Бога по време на молитва. И Той изпълнява нашите желания.