Един младеж вървеше по улицата и се опитваше да разкаже на хората, кой е Исус Христос и какво, Той е направил за тях.
Едни го отминаваха с безразличие, други махаха с ръка:
– Не ми се слушат глупости.
Един човек се спря и се усмихна на младежа:
– Аз зная за вашия Исус! – заяви твърдо мъжът. – Той е бил юдеин, а после е станал християнин, за това са го и разпънали …
Господ изисква много повече от това, ако ви ударят по едната буза, да дадете и другата, и ако ви отнемат връхната дреха да не ги възпрепятствате да вземат и ризата ви.
Много ли постъпват така? Дано да са повече.
Тихон Задонский се опитал да убеди млад помешчик да оправи живота си, но в отговор получил удар по бузата.
И как постъпил Тихон след това?
Той паднал на колене пред този дързък господар и казал:
– Прости ми, че те въведох в гняв и раздразнение.
Какъв бил резултата?
Дръзкия млад човек бил поразен и шокиран. Той паднал пред краката на Задонский, покаял се и напълно променил досегашния си живот, станал християнин за пример.
“ И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях“.
Веднъж Самуел Бренгъл бил представен на някой човек като велик доктор.
В същия ден Бренгъл записал в дневника си:
„Ако се окажа голям в очите им, то Господ чрез Неговата благост ми помага да видя, че без Него аз съм нищо и ми помага пред самия себе си да остана малък. Той ме използва, но аз съм толкова доволен от това, че ме използва, но не съм аз този, който върши работата. Брадвата не може да се похвали с дърветата, които е отсякла. Без ръцете на човека тя нищо не би могла да направи. Дърварят е направил брадвата, наточил я е и след тоя я използвал. В момента, в който той хвърли брадвата, тя става безполезно желязо. О, никога не трябва да забравям за това“.
Известен с истинското си благочестие, Бренгъл често попадал под жестоки критики. Той не се оправдавал, а казвал:
– Благодаря ви от цялото си сърце за вашето порицание. Мисля, че си го заслужавах. Бихте ли се помолили за мен, приятелю?
Суровите и резки нападки предизвиквали в него размисъл за духовния му живот:
– Благодаря ви за критиката в моя живот. Тя ме накара да се самоанализирам, да изпитам чрез молитва дали сърцето ми е в пълна зависимост от Исус Христос, а това ме води до желаното от мен общение с Него.
Готовността да признаеш възможността за погрешна преценка и да се подчиниш на присъдата на другите, без да намаляваш влиянието си като християнин и Божий служител, издига Господа.
Представата за непогрешимост завършва със загуба на доверие.
Истинското смирение не забелязва своите заслуги и не изтъква своите изключителни духовни качества. Лицето на Моисей е сияело, но самия Моисей не виждал и не забелязвал това сияние.
Облечен в смирение, Бог се яви като Човек. Хора облечени в смирение се уподобяват на Него.
Християните не трябва да ходят, кършещи ръце, и да се питат един друг какво да правят пред лицето на съвременния свят.
В Писанието се казва, че сред преследвания, гонения и войни ние трябва да се утешаваме едни други, знаейки, че Исус Христос ще дойде с триумф, в слава и величие.
Когато си лягам вечер, често си мисля, че Христос ще се върне, още преди да съм се събудила.
Понякога се събуждам в ранни зори и си казвам: „Може би това е денят, в който Той ще дойде“.
Но докато този ден още не е дошъл, Бог продължава своето дело и ни призовава и ние да правим това.
Светът е пълен с болка и отчаяние. Ние сме длъжни да се молим и да правим всичко по силите си, за да облекчим страданието на хората и да им известим Христовата любов.
Нека в нашия живот се осъществяват думите на Христос: „Нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“.
Бил поредният празник. На една маса седял свещеник с част от папството си.
В разгара на пиршеството той им казал:
– За християнина е много важно общението. Вярващите трябва да общуват, не само по време на молитва, но и на празничната трапеза. Главното е, общението да бъде продължително….