Две катерици се препичали под топлото септемврийско слънце. Едната пита другата:
– Кажи ми какъв е смисъла на живота?
Втората се замислила и казала:
– Помниш ли миналата година? Суша, гората гори, няма какво да се яде, лисиците гладни и ние бяхме гладни. Цяла есен и зима едва успявахме, въртяхме се и гледахме да оцелеем.
И тогава смисъл не търсихме. Излиза, че тогава смисъл е имало?
А виж какво е сега: ние сме в безопасност, лисици няма, хората не ни закачат, храната е в изобили и всички се запасяват за зимата. Животът си върви напред, но ние търсим неговия смисъл.
Излиза, че сме го загубили?

В Тайланд не трябва да се слага храна в устата с вилица. Вилица може да се използва за слагане на ориз в лъжица.
Съществува и изключение на правилото. Някои храни от северния и североизточния район на страната се ядат само с ръце. Те лесно се разпознават. Такива ястия имат лепкава консистенция.
Вилица се използва, когато се консумират храни, които се поднасят отделно от ориза.
Най-непростително в тайландската кухня е използването на пръчици при ядене на ориз.

Опрашващите насекоми играят важна роля в репродуктивността на растенията. Но от 1990 г. насам, светът е изправен пред сериозен проблем, тъй като здравето на пчелите на планетата започва да се влошава.

Причина за това са токсичните пестициди разработени от компаниите „Shell“ и „Bayer“, а също и загубата на биологичното разнообразие, дължаща се на разпространението на генетично модифицирани монокултури създадени в лабораторията на биотехнологиите компании като Monsanto.

Според гигантите на агроиндустрията „няма причини за безпокойство“, защото тези живи опрашители, пчели и птици, скоро могат да станат неважни за обезпечаване храната на хората.

В Харвард са разрешили този проблем. Те са създали рояци малки насекоми от титан и пластмаса, които ще опрашват гигантските поля от геномодифицирани растения.

Лабораторията по микророботика в Харвард работи над проекта „Въздушни микроапарати“ още от началото на 2009 г. Вземайки за основа биомеханиката и социалната организация на пчелите, група изследователи са създали малки крилати роботи опрашители, имунизирани срещу въздействието на токсини.

Те вярват, че могат да програмират робопчелите да живеят в изкуствени кошери, да координират поведението им, като ги научат да разговарят помежду си за методите на опрашване и разположението им на конкретни полета.

В публичните доклади не са описани възможностите на тези роботи за военни цели. Например, за изследване и картографиране или снабдяването на малките пчели с невротоксин за ужилване на противника.

Мече погостувало в един дом, за да си похапне в кухнята, но изплашило 25-годишния Джастин Лий. Той затворил кучето си в банята и  се обадил в полицията, след като видял мечето в кухнята.
Дивото животно се е промъкнало през отвора, през който влизало кучето. Според Лий наоколо често можело да се видят мечки, които обикалят около къщите. Те влизали в градините и дворовете. Това е нещо обичайно за тях. Но когато Джастън видял мечката в дома си се уплашил.
Дошлите полицай забелязали, че мечето си е харесало китайската храна в кухнята. Част от нея то изхвърляло навън, за да я сподели с останалите мечки на улицата.
Мечето втренчено гледало полицаите, но не било агресивно.
Полицай стрелял във въздуха, за да уплашат мечето и то да избяга. В дома нищо не е счупено или разбито при тази необичайна визита.

Има много кътчета на планетата ни, който всеки от нас иска да посети. Но има и места, за който малко сме чували. Именно за такова място искам да ви разкажа.
Агурските водопади са свързани с легендата за Прометей. Според нея девойка на име Агур носела храна и вода на прикования титан, наказан от Зевс, за това, че е дал огън на хората. Веднъж орелът, който кълвял черният му дроб забелязал девойката. Тогава тя се ударил в земята и се превърнала в река.
Входът за Агурските водопади е платен. След преминаване на това „препятствие“ може да продължите и пеша и ще стигнете до ресторант „Кавказко село“ след него на 100 метра започва пътечка издълбана в скалата, още през 1911 г. от членовете на Кавказкото планинско дружество, Ако повървите 300 метра пътечката ще ви изведе до каньон.
В дълбините на каньона може да се види 3-метров водопад, който се излива в малко езеро, образувана от река  „Дяволската чаша“. В дясно  се намира пещерата „Дяволското място“. Ако тръгнете по  левия бряг ще попаднете на  малко мостче. От „Дяволската чаша“ пътеката отива рязко нагоре след това се снижава и стигате до първият Агурски водопад. Той се състои от две каскади, едната с височина 18 метра, а другата 12 метра. В подножието на този водопад се намира дълбок вир с прозрачно чиста вода. Тук можете да починете и да се изкъпете. От каньона до първия водопад е около 1,5 километра.
След това пътеката води до вторият водопад висок 23 метра. Този водопад се смята за най-красивият. Ако продължите ще стигнете до третия водопад , който е висок 21 метра. Този водопад може да се гледа само отгоре от една площадка приспособена за случая. По-нататък пътеката завива и достига паляна. От каньона до поляната разстоянието е около 2,5 километра.
Пътеката се изкачва към Орловите скали. Тези скали са наречени така, защото там преди са гнездели орли. Скалите предлагат отлична гледка към морето.
На височина 380 метра от морското равнище се намира статуята на Прометей. Срещу нея се възвишава планината Ахун.
Пътят към орловите скали е много труден и тежък. Близо до тях можете да стигнете и с кола. Върнете се до колата си и пътувайте до разклона, след това завийте към МЦ «Спутник» наляво има пътека, която води към Орловите скали.
Арурските водопади са защитени. Те се посещават от много туристи. Ако обичате разхидките в природата, не пропускайте тази възможност нищо, че се намира чак в Кавказ.