За човекът е естествено да бъде привлечен от своите приятели и другари. Това е необходимост заложена в природата на човека. Тя е като храната и дишането за него.
Ясно е, че  не можеш да премахнеш желанието на човек да има приятели. Но как да си избереш приятели? Кого точно да вземеш?
Нашият избор трябва да бъде в максимално положителна посока. Трябва да си избираме приятели между хора, които са честни и правдиви, защото човек подражава на поведението на другия.
Не си мисли, че можеш да кажеш: „Няма да се изложа, няма да науча нещо лошо. Моите принципи са твърди и няма да се изменя под влиянието на приятелите си.“
В човек е заложено такова свойство, че с групата към, която се приобщи той се слива, приема нейните привички и обичаи.
И тези промени настъпват без да го осъзнаваме.

Много ѝ провървя в живота. Мъж красавец, грижовен и във всичко добър. От пет години вече бяха женени, а не можеха да се наситят един на друг. Такъв мъж знае как да угоди на една жена.

Тази неделя изобщо не излязоха от леглото. Нямаха в момента нищо друго за ядене освен един останал от вчера крем. Поомазаха се, но сладкото не щеше да влиза в гърлото им.

Изведнъж той скочи и каза:

– Мила, нима това е храна? Бих предпочел пържени картофи с месо и домати, допълнени от гърдите ти за закуска.

Тя разбираше мъжа си от половин дума и бързо приготви това, което той искаше.

Продължиха да пируват в леглото. Той омете всичко от чинията. Навсякъде беше напръскано с доматен сок, а малка част от него се стичаше от устата на мъжа. Награби пърженото телешко, обилно го напои с кетчуп и почти го нагълта…

На вратата се позвъни. Той надяна панталоните си и отиде да види кой е. Тя гневно изропта и си помисли: „Навярно е пак съседката. Тази нахална жена…
Събира клюки и ги разпространява, в това се състои целият ѝ живот. Двама мъже избягаха от нея…“

Тя наостри слух да чуе какво става на вратата. Да, не беше се излъгала, леля Ваня беше. „Старата вещица пак е надушила нещо!“ – засмя се тя.

– Свърши ми солта, бихте ли ми услужили с малко? – гласът беше мазен, а навярно се опитваше да погледне и вътре. – А къде е твоята? Какво прави? ….. Какво дъфчеш?…. Явно сте позабогатели! Я, виж какъв залък си налапал?!

Младият мъж невъзмутимо отвърна:

– От моята жена си похапвам. Да знаеш колко е вкусна само! Ела да видиш бурканите в коридора. От нея си направих яхния.

Жената избяга на стълбите и започна да крещи:

– Хора! Тук има канибал! – тя прегракна, но започна още по-силно да крещи, – Хванете го, той яде… – задъхвайки се тя не можеше да довърши фразата.

Съседите излязоха навън. Хванаха младия човек и го вързаха.
Съпругата му навлече в бързината един халат и надникна от вратата, за да види какво става. Мъжът ѝ бе целия омазан с кетчуп, сякаш беше облян в кръв.
Някой от живеещите се уплаши сериозно и побърза да се обади в полицията.

Когато двама униформени дойдоха и разбраха какво се е случило, едва се въздържаха да не се разсмеят. На леля Ваня ѝ стана обидно. Как могат да се шегуват така с нея, та тя е възрастна жена?! За това накара полицаите да
отворят всичките буркани със свинското в коридора, като упорито настояваше:

– Ами ако е заклал някой друг човек и го е консервирал в буркани?

Дълго време съседите избягваха младия мъж по стълбите. А той, когато ядеше месо в къщи все се шегува:

– Мила, не мога да те доям, мога ли да те поделя с леля Ваня?

Две катерици се препичали под топлото септемврийско слънце. Едната пита другата:
– Кажи ми какъв е смисъла на живота?
Втората се замислила и казала:
– Помниш ли миналата година? Суша, гората гори, няма какво да се яде, лисиците гладни и ние бяхме гладни. Цяла есен и зима едва успявахме, въртяхме се и гледахме да оцелеем.
И тогава смисъл не търсихме. Излиза, че тогава смисъл е имало?
А виж какво е сега: ние сме в безопасност, лисици няма, хората не ни закачат, храната е в изобили и всички се запасяват за зимата. Животът си върви напред, но ние търсим неговия смисъл.
Излиза, че сме го загубили?

В Тайланд не трябва да се слага храна в устата с вилица. Вилица може да се използва за слагане на ориз в лъжица.
Съществува и изключение на правилото. Някои храни от северния и североизточния район на страната се ядат само с ръце. Те лесно се разпознават. Такива ястия имат лепкава консистенция.
Вилица се използва, когато се консумират храни, които се поднасят отделно от ориза.
Най-непростително в тайландската кухня е използването на пръчици при ядене на ориз.

Опрашващите насекоми играят важна роля в репродуктивността на растенията. Но от 1990 г. насам, светът е изправен пред сериозен проблем, тъй като здравето на пчелите на планетата започва да се влошава.

Причина за това са токсичните пестициди разработени от компаниите „Shell“ и „Bayer“, а също и загубата на биологичното разнообразие, дължаща се на разпространението на генетично модифицирани монокултури създадени в лабораторията на биотехнологиите компании като Monsanto.

Според гигантите на агроиндустрията „няма причини за безпокойство“, защото тези живи опрашители, пчели и птици, скоро могат да станат неважни за обезпечаване храната на хората.

В Харвард са разрешили този проблем. Те са създали рояци малки насекоми от титан и пластмаса, които ще опрашват гигантските поля от геномодифицирани растения.

Лабораторията по микророботика в Харвард работи над проекта „Въздушни микроапарати“ още от началото на 2009 г. Вземайки за основа биомеханиката и социалната организация на пчелите, група изследователи са създали малки крилати роботи опрашители, имунизирани срещу въздействието на токсини.

Те вярват, че могат да програмират робопчелите да живеят в изкуствени кошери, да координират поведението им, като ги научат да разговарят помежду си за методите на опрашване и разположението им на конкретни полета.

В публичните доклади не са описани възможностите на тези роботи за военни цели. Например, за изследване и картографиране или снабдяването на малките пчели с невротоксин за ужилване на противника.