Нека не ви мами видът на тези очарователни гъсеници. Много от тях са готови на всичко, за да се защитят и да запазят храната си от хищници.
Яркостта им често свидетелства, че са отровни, а космите и бодлите им съдържат токсичен коктейл.
По-добре стой настрана от тях.
А ето ви и един техен представител.
Гъсеницата кокетка изглежда като миниатюрно космато създание.
Само я докоснете и ви очаква неприятен сюрприз.
Отровните шипове скрити под „косата“, изпускат отрова, предизвикваща силна пулсираща болка.
На мястото на съприкосновението могат да се появят червени еритематозни петна. Други симптоми включват: главоболие, гадене, повръщане, дискомфорт в корема, поражение на лимфни възли, а понякога шок или затруднено дишане.

Група туристи се загубили в някаква селска местност. За обяд им предложили не много прясна храна. Преди да започнат да се хранят, те хвърлили малко храна и на кучето. Животното с удоволствие и голям апетит поглъщало всичко.
На следващия ден туристите узнали, че кучето е умряло. Всички били в паника. Започнали да се оплакват от висока температура и разстройство. Незабавно повикали лекар да ги лекува от хранително отравяне.
Когато лекарят дошъл се поинтересувал къде е трупът на кучето. Един от селяните казал:
– Лежеше на пътя и го хвърлихме в канавката. Бедното животно блъснала го е кола….

Парка е идеално място за почивка. Езерце, чист въздух, полянки. Началото на пролетта е, но времето е топло. Планирано е храна на открито и нови запознанства.
Наоколо множество хора се разхождат с децата си.
Момченце на около три години разговаря с майка си. Гласът му е силен и емоционален.
– Мамо, аз си спомням, че и миналата година бяхме тук.
Хората наоколо наостриха уши и се загледаха в майката и детето.
– Да, – казва майката, – тук бяхме и миналата година. Странно е, че си запомнил това. Браво! Отлична памет имаш, – зарадва се майката.
– Помня, че ми събухте обувките и аз извиках.
– Да, събухме те, за да походиш малко бос по земята. А защо извика? – поинтересува се майката.
Детето със сълзи в очите каза:
– Как да не извикам? Нещо ме ужили по крак… – и момченцето отново заплака, като си спомни за този момент.
– А защо тогава не ни каза? – озадачена попита майката.
– Какво да кажа?! …… А аз тогава можех ли изобщо да говоря?

Учени от Станфордския университет са открили прилики между принципите за събиране на храна на червените жънещи мравки и алгоритъма на протокол TCP / IP, лежащ в основната на организацията на Интернет.
Информация между две точки в мрежата се изпраща като малки пакети, и когато те идват до втората точка, до първият елемент се изпраща потвърждение за получаването. Ако потвърждението дойде по-бързо, количеството на изпратените пакети от първата точка се увеличава и обратно.
Подобен принцип се наблюдава при мравките. Колкото повече събирачите на храна се връщат от даден район, толкова повече нови работнички от мравуняка отиват там.
У мравките са забелязани и други паралелни алгоритми с TCP / IP, като “ бавен старт“ и “ таймаут“.

Можем да кажем, че иранецът Аму Хаджи води необичаен живот. 80-годишният мъж през целия си съзнателен живот се е скитал в южната част на Иран и не се мил вече 60 години. От всякакъв вид водни процедури се е отказал съзнателно, обяснявайки, че ако се умие ще се разболее.
Но това не е всичко, което можеш да видиш в удивителния живот на Хаджи. Неговата любима храна е изгнили трупове на бодливи свинчета. Бродягата пуши от самоделна тръба, която пълни не с тютюн, а с екстременти на животни.
Ние, които сме свикнали с предимствата на цивилизацията, трудно можем да разберем, как Аму се чувства доволен и щастлив в живота си.
Той твърди, че неговото щастие се заключава в това, че е освободен от привързаността към предметите.