Истината се понася по-леко, когато е полуоткрита. Тази лукава изповед се изразява може би най-добре в изкуството на баснописеца, където хората са такива, каквито са, независимо че на мнозина подобно изображение няма да се хареса.
Трябва да прибавя, че въпросните явления и хора обикновено не са изобщо за харесване. Ето защо баснята предпочита да говори за тях по свой начин, малко по-забулено.
Тя си слага маски на животни, играе с алегории, препраща към асоциации. Но това са само външни и прозрачни одеяния.
Най-важното е, че истината неотменимо присъства в нея. И се разбира от всички, както и да е загатната.
Понякога една глътка е достатъчна, за да се разпознае горчивият вкус на изказаното.

Обикновено ние определяме виновния, успокояваме се и продължаваме да стоим необременени. Властите провеждат разследване, устройват публично наказание, а след това продължават да си живеят както до сега, след това се оплакват, че нямат подходящи хора за това или онова.
Резултата от реакцията на дадено събитие се превръща в лош спектакъл, където актьорите предварително знаят ролите си. Режисьорът постоянно е недоволен от артистите, а зрителите така са привикнали със ставащото на сцената, че просто спят и от време на време се се събуждат от силните писъци „наводнение“, „катастрофа“.
Пробудилите се зрители реагират по предсказуем начин и отново заспиват, с изключение на тези, в чийто семейства е дошла печалта. За да завърши спектакъла е нужно да си спомним, че хората не са само тези, които „живеят“ в телевизията, а ние.
Когато обещаем или се молим за някого, това не означава, че така искаме да се отървем от него по-бързо, а желание да застанем в центъра на ситуацията, да поемен отговорност и да позволим на Бог да действа чрез нас.
Нужно е да слезем от прекрасния си хълм и да се насочим към центъра на бурята, да запазим спокойствие, да грабнем меча и да отидем да воюваме срещу дракона.

Когато не се разбираме с някого, ние сме склонни да използваме прости, често еднословни етикети. Те като, че ли опростяват нещата. А дали е така?
Хората не могат просто да се класифицират само чрез една дума, която да ги опише. Вероятно има моменти, когато всеки прави нещо, което може да бъде прието като мързеливо, егоистично, стиснато, глупаво…..
Такъв „етикет“ може да бъде унищожителен, а в случая сме взели под внимание само част от поведението на човека. Така без да осъзнаваме го превръщаме в постоянна характерна черта.
Вместо да правите глобално охарактеризиране, съсредоточете се към самото действие или ситуация. Тогава ще откриете, че човек по-малко ще се отбранява от нападките ви и дори може да реши да промени нещата.
Не наричайте някой мързелив, само защото не иска да си пише домашните.
Не смятайте, че някой е глупав, защото не е отговорил на някой ваш „елементарен“ въпрос.
Не приемайте, че някой е егоист, ако не се е сетил да ви почерпи от пуканките, които яде в момента.
Опитайте се да разберете човекът отсреща. Кажете му какво ви дразни в поведението му, но без да го осъждате. Никой не е идеален.

Хората се надяват на обещания, дори когато звучат неправдоподобно. Колко пъти сме се лъгали в конкретни неща, хора, събития?
Знаеш ли онази история…? Не? Слушай да ти разкажа.
Един отишъл на сватба и докато ядели и пиели, хората захванали да подаряват, кой менци, кой тава, …. , все скъпи дарове.
Ами сега? Уплашил се човекът и попитал съседа си:
– Сега ли се дават подаръците?
– Не — отговорил му онзи, — сега само се обещават, пък друг път се дават.
Като чул това, нашият човек се провикнал:
– Тогава от мене една крава с телето!…
Обещанията звучат малко като надавания, за които никой на никого не търси сметка. Не вярвате ли? Чакайте да се зададат избори и гледайте какво става…

През 90-те години се разразил страшен скандал свързан с популярния дует Milli Vanilli. Оказало се, че в студийните им записи не звучали гласовете на участниците в дуета, а на съвсем други хора. В резултата на това те трябвало да върнат през 1990 г. престижната награда „Grammy“.
Дуетът е създаден през 1980 г. Популярността на Роб Пилатус и Фабрис Морван се разраства бързо, а през 1990 те спечелват престижната „Grammy“.
Скандалът с разобличението довел до трагедия. През 1998 г. един от участниците на дуета Роб Пилатус починали от предозиране на наркотици и алкохол на 32 години. Морван неуспешно се опитвал да продължи музикалната си кариера.
Дуетът Milli Vanilli през периода на своята популярност е продал осем милиона сингала и 14 милиона записи.