Трима приятели все още неженени бяха развълнувани, че има християнско приложение за запознанства.

Когато го отвориха, се появи екран с надпис:

„Идете на църква и там ще намерите благочестива съпруга“.

– Това ли е всичко? – възкликна Павел.

– Смятах, че ще има тест и много въпроси, на които трябва да отговарям, – разочаровано отбеляза Михаил, – а след това да пресявам момичетата, с които уж съм „съвпадал“.

– Това приложение просто ми казва, че мога да намеря това, което търся просто като отида на църква, – засмя се Петър. – Изглежда удобно.

– Предполагам, че това има някакъв смисъл, – почеса се по главата Михаил.

– Нима е странно, – продължаваше да се хили Петър, – че на място, където редовно се събират морални и богобоязливи хора, ще ви даде най-добрия шанс да си намерите брачен партньор?

Павел изгледа приятелите си и каза:

– Човечеството непрекъснато прави нещата много по-сложни от необходимото, а отговорите на почти всички житейски въпроси могат да бъдат намерени чрез редовно посещение на църква.

– Все пак това е някакво решение, – въздъхна Михаил. – Може би точно това е, което ни трябва.

Петър се превиваше от смях и едва изрече:

– Представете си, че същите разработят друго приложение за даване на съвети за подобряване на живота. И когато го отворят ще видят следния надпис:“Всекидневно се молете и четете Библията си“!

– Защо не? – смръщи вежди Михаил. – Не виждам нищо смешно в това.

Ан Коун бе млада шивачка.

Днес тя бе много развълнувана:

– Приета съм в едно от най-известните училища за моден дизайн.

Веднага тръгна да се запише, но ….

Директорът на училището я посрещна с думите:

– Не сте добре дошла в нашето училище.

Коун се смути, не знаеше какво да каже, а директорът поясни:

– Ще бъда откровен с вас. Ние не знаехме, че сте чернокожа.

Ан не искаше да си тръгне. Тя се помоли безгласно:

– Господи, позволи ми да остана тук.

Виждайки упоритостта ѝ, директорът примирен каза:

– Добре, ще останете, но ще ви отделя в друга стая до тази на белите и вратата ще бъде леко открехната, за да чувате уроците.

Коун бе много талантлива. Тя завърши шест месеца по-рано от останалите в курса.

Имаше много клиенти и то хора с много пари.

Ана проектира световно известната сватбена рокля.

Наложи се да шие тази рокля два пъти, защото над шивашкото ѝ ателие се спука тръба, която съсипа първата рокля.

Постоянството е проява на сила.

Докато Бог ни вдъхновява, нека се стремим да се молим упорито и никога да не се отказваме. На Своето време и по съвършен начин Той ще ни отговори.

Вера я откараха с линейка в болницата. Нямаше свободни легла. Настаниха я в една инвалидна количка и я закараха в голяма стая. Така тя стоя цял ден в очакване, някой да се погрижи за нея.

В стаята пристигна един едър мъж. Той бе целия в татуировки. На врата му имаше няколко верижки. Той бе дошъл при възрастната си майка.

Вера се почуства неудобно при вида на този мъж.

Късно следобед тя се оплака:

– Аз съм диабетика и не съм яла нищо от сутринта.

Мъжът с татуировките веднага скочи:

– Как са пропуснали това? Ще се обадя на сестрата, да ви донесе нещо за ядене.

Този мъж, който бе останал до възрастната си майка по-късно през същия ден се обърна към Вера:

– Май ви е студено. Ще ви донеса одеяло.

Донесе плътна завивка и я подпъхна около Вера в инвалидния стол.

Тя си помисли:

“ Този мъж имаше състрадателно и грижовно сърце, а аз го бях преценила по външния му вид“.

Този ден Вера научи ценен урок, да не преценява хората по това как изглеждат.

Ето този грубовато мъж се оказа състрадателен човек.

Кирил често караше сина си Генчо с колата до училището, а след занятията го вземаше обратно.

Един ден всичко се обърка и Кирил закъсня да вземе сина си.

Той шофира безразсъдно бързо. Паркира колата и изтича до класната стая на сина си.

Генчо бе прегърнал раницата си и седеше заедно с учителя си.

– Много съжалявам, Гена, – смутено каза Кирил. – Ти добре ли си?

– Добре съм, – сбърчи нос синът, – но съм ти много ядосан, че закъсня.

„Как можех да го обвинявам? И мен ме беше яд“, – помисли си Кирил.

Той знаеше, че това не бе единствения път, когато щеше да разочарова сина си.

За това се стараеше, да го научи, че Бог никога няма да наруши своите обещания.

Когато плановете се провалят или хората ни обезкуражат, можем да бъдем изкушени да бъдем разочаровани от Господа.

Въпреки това можем да разчитаме на Божията надеждност, защото Неговите планове „стоят твърди завинаги“.

Можем да хвалим Бог, дори когато нещата се объркат, защото нашият любящ Създател поддържа всичко и всички.

Бог е винаги верен.

Етнограф посети отдалечено племе от индианци.

Първо пътува със самолет, след това с джип до едно пристанище и накрая плава три дни с лодка, придружен от преводач.

В селото гостите бяха посрещнати, нахранени и сложени да спят в колиба, направена от палмови листа.

На сутринта етнографът излезе от колибата.

Преводачът не се виждаше никъде.

Голям огън димеше на централния площад.

Няколко силни мъже, с вдигнати към небето ръце, опъваха и движеха голямо парче плат, затваряйки и отваряйки пътя за дима.

Някой им крещеше ритмични команди от върха на голямо дърво. Димът от огъня се издигаше на периодични облаци с различни форми и размери.

Оцветени индианци тропаха около огъня и мълвяха нещо тихо.

Етнографа попита:

– Какво правите? Това някакъв ваш ритуал ли е?

Никой не му отговори, тъй като никой не знаеше езика му.

Чу се продължителен победоносен вик.

Мъжете навиха плата и хората се разотидоха.

От едно дърво слезе гол изрисуван индианец. Това бе изгубилият се преводач.

– Какво беше това? – попита етнографът.

– Дивотия, – махна с ръка, преводачът. – В съседното село изчезна сателитният интернет. Дадохме им нови настройки с димни сигнали.