В полицията постъпи доклад:

„Крадци тероризират града. Посетили са магазини за електроника, алкохол, обувки, …… Това са благородни бедни хора, които се опитват да намерят нещо за ядене, за да нахранят децата си“.

Ето и няколко от отговорите на тези нещастни „мародери“:

– Тук съм, защото се опитвам да нахраня децата си. До сега разбих шест магазина, но до сега не съм намерил поне хляб за децата си. За това ще се задоволя с тази игрална система и онази игра.

– Тук нямаха хляб, само алкохол, – негодуваше деветдесет и четири килограмова дребна жена. – Ех, ако само някоя добра душа ми помогне да намеря хляб, преди да умра от глад!

След като кметът на града научи за тези събития каза:

– Живеем в хранителна пустиня. Най-малкото, което тези магазини могат да направят, е да добавят малко хляб към стоките си, за да нахранят тези гладуващи хора.

Местен кандидат за кмет се солидаризира с бедните хора, търсещи хляб и обеща:

– Мога да се справя с тежкото ви положение.

Като не забрави да им подари попълнена бюлетина за гласуване в предстоящите избори, където начело бе написано неговото име.

– Гласувайте за мен и няма да гладувате, – продължи с призивите си той.

Знаете ли кой е Джеймс Уорън?

Най-обикновен годишен консултант по работна сила, но …

Веднъж той забеляза жена, която седи на земята, докато чакаше автобуса.

– Това е недопустимо, – каза си той.

Тогава двадесет и осем годишният консултант намери малко дървени отпадъци, направи пейка и я постави на спирката.

Осъзнавайки, че на много от автобусните спирки в града му липсват места за сядане, той направи още една пейка, след това още няколко, като на всяка от тях надписа „Бъдете добри“.

Когато го попитаха:

– Защо правиш това?

Той отговори:

– Искам по някакъв начин, да направя живота на хората малко по-добър.

Такова действие може да се разбере лесно. Просто този млад човек изпитва състрадание към хората.

Състраданието е толкова силно чувство, че ни кара да предприемем действия, за да посрещнем нуждите на другите.

Навсякъде около нас има нуждаещи се и Бог ще ни обърне вниманието ни към тях .

Тези нужди могат да ни мотивират да приложим нашето състрадание в действие, за да се насърчат другите, докато им показваме любовта на Христос.

Вики с нетърпение очакваше първата си рожба, но претърпя спонтанен аборт.

Тя бе купувала с толкова любов и нежност всичко за бъдещото си дете, че сега гледайки на всичко това ѝ се искаше да вика, да плаче и ридае.

Изведнъж тя се сети за многодетното семейство на Петър и Мария. Скоро се бяха сдобили с ново чедо.

– Ще им подаря всичко, – каза си Вики, – поне тяхното малко бебе да се почувства в по-добри условия.

Мария и Петър бяха много благодарни за този неочакван дар.

Когато разбраха, за болката на Вики, те решиха да я зарадват.

Петър бе дърводелец и то доста добър.

Мария предложи:

– Защо не направиш от детското легло, което Вики ни подари, удобен стол за нея.

Седмица по-късно Петър ѝ връчи подаръка.

Вики просълзена каза:

– Има добри хора …

И се разрида.

– И ти се една от тях, – добави Мария.

Двете се прегърнаха и Вики се усмихна. Това скоро не ѝ се бе случвало.

Бог чрез нас може да трансформира скръбта на някой друг в радост. Той чрез действията ни разкрива добротата и съпричастността Си в болката на пострадалия.

Диди и Боби се прибираха от поредното парти. Малко преди да стигнат моста над реката видяха група хора, които сечеха към водата и викаха уплашено:

– Там падна човек…

– Ще се удави ….

– Водите почти го заливат …

Диди веднага се обади в полицията.

И докато другите се чудеха какво да правят, тя заедно с Боби се втурна към моста. Двамата се изкачиха на железния парапет.

Боби скочи във водата. Доплува до човека, който бе в безсъзнание, след което го издърпа на брега.

Диди веднага се включи в реанимирането на удавника.

Човекът бе скитник, но двамата не се поколебаха да му помогнат. Това покори сърцата на хората, които бяха там.

Лесно е да минеш покрай хора, които се нуждаят от помощ, но са необходими любов и загриженост, за да гледаш на хората наоколо като на ближни.

Ако нямате милосърдие в сърцето си, имате най-лошия вид сърдечен проблем.

Предизвиквам ви! Потърсете неочаквана възможност, за да помогнете на някой в ​​нужда.

Ана Петрова бе лекар и практикуваше в спешна медицинска помощ. Тя работеше на много трудни места, там където мнозина нейни колеги биха се поколебали да отидат.

Бе помогнала на мъж чието лице бе обезобразено от дълбоки белези. Той ги бе получил, когато домът му гореше.

Много я трогна едно седем годишно момиченце. Когато майка му плачеше и притеснена повтаряше:

– Ние сме бежанци. Как ще се оправяме оттук нататък.

То нежно държеше лицето ѝ в ръцете си.

Ана бе забелязала нещо много интересно за людете, които срещаше и го споделяше с близки и познати:

– Тези хора разчитаха само на вярата си, че Бог ще донесе по-добри дни и щастливо бъдеще. И то при такива големи трагедии, мъка и безпомощност.

Бог знае плановете, които е определил за теб. Те няма да ти навредят, а ще ти дадат надежда и бъдеще.

Независимо дали живеем във времена на щедрост или се чувстваме изгнаници и сами днес, можем да се доверим на Божите обещания, че ще Го намерим, когато Го търсим с цялото си сърце.

Каквито и да са нашите обстоятелства, ние наистина ще бъдем намерени от Него.