Според американските биолози най-опасния за хората остров е змийския остров Ilha Da Queimada Grande.

Островът е малък. Площта му е 33 кв.метра и се намира близо до югоизточното крайбрежие на Бразилия.

В настоящия момент не е желателно да попадате на него, защото може да бъде застрашен живота ви.

Почти цялата територия на острова е пълна със различни видове змии.

Най опасната за хората е златната змия, чието ухапване води до бързо умъртвяване на тъканите на жертвата.

Дори биолози, които изследват живота на змиите на острова, получат специално разрешение и плуват до брега на острова само с кораби на морския флот на Бразилия.

Има дни, когато на човек му се струва, че всичко е против него. Неуспех, след неуспех. Непознати хора ти създават проблеми и допълват чернотата на деня с още малко болка.

Ирина бе майка на четири деца. Днес тя отиде да пазарува в близкия супермаркет с малката си дъщеря Дора. Момиченцето страдаше от синдром на Даун.

Едва ли ще се изненадате, че майката с детето правеше голямо впечатление и събираше погледите на купувачите и персонала на магазина. Лошото е, че отношението към тази интересна двойка бе изключително негативно.

Една жена се скара на Ирина:

– Защо детето ви е така леко обуто? Вижте събуло си е обувките!

Това, че малката изхвърли обувките си, за да се намести по удобно в количката камион, неканената „съветничка“ изобщо не забеляза.

Когато Ирина се обърна към една от служителките:

– Извинете, можете ли да ми покажете ….

Бе прекъсната с изсумтяване и махане с ръка. Един вид не ме занимавайте.

Напрежението още повече се увеличи от младеж, който безцеремонно буташе всичко по пътя си, независимо дали това е жена с дете или възрастен човек, застанал на опашката.

В този магазин работеше Зина, което същи като Дора имаше синдром на Даун. При нея винаги имаше опашка. Тя не работеше много бързо, но винаги намираше за клиентите добра дума и им се усмихваше. Ирина, когато идваше в магазина, винаги разговаряше с нея. Ето и сега отиде при нея и тя повдигна настроението ѝ.

Зина попита:

– Знае ли детето езика на жестовете?

И показа знаците „още“ и „моля“. По-късно се изясни, че като дете тя най-често е използвала тези символи.

Ирина каза:

– Тези знаци, Дора ги знае, нищо, че е толкова малка.

Тогава Зина се усмихна:

– Време е да научи още един.

И показа знака, който означаваше „аз те обичам“.

Как е възможно да не се усмихнеш след това! И Ирина го направи съвсем сърдечно.

Има хора в този свят, които смятат, че тези със синдром на Даун, са излишна тежест за обществото, но този случай прави на прах и пепел всичките им доказателства.

Сред тълпата забързани хора, в задушаващата атмосфера на ежедневието изпъстрено с проблеми, само една от сътрудниците в магазина, имаща синдрома на Даун, отдели минути, за да зарадва малко позната жена, която бе обезсърчена от грубото отношение към нея и детето ѝ от страна на другите хора в магазина.

Това трябва да ни накара сериозно да се замислим за взаимоотношенията ни с околните, познати или непознати, болни или недъгави.

Ако Бог ви изпрати някъде, а вие си останете в къщи, защото сте твърде загрижени за съдбата на близките ви хора, вие със своето непослушание сте лишили хора от възможността да чуят проповеди и учението на Самия Исус Христос.

Ако сте послушали Христос и сте се доверили на Бога, Господ Сам ще дойде да проповядва във вашия град. Когато не Го послушате, сте Му попречили.

Бързо прекратете всички спорове и в никакъв случай не се противопоставяйте на Господа с това, което наричате „дълг“.

„Аз знаех, че Бог ме изпрати там, но мой дълг е да остана тук“.

Тези думи означават само едно, вие не вярвате, че Христос ви е говорел сериозно.

Ако можете, имате много общи неща с хората от този свят. За много от тях, животът е джунгла. Но не джунгла, където има много дървета и хищници, и такава гора, която може да се отсече с брадва, а хищниците да се сложат в клетка.

Джунглата, в която живеем са непроходимите дебри на нашите проблеми, разбити сърца и празни портфейли. Нашите джунгли са заобиколени от болнични стени, оградени са с бракоразводни процеси. Ние не чуваме пеенето на птици и рева на лъва, до нас достигат само гласовете на недоволни съседи и претенциите на разгневените работодатели.

Нашите хищници са нашите кредитори, а окръжаващите ни гъсталаци представляват досаждащата ни суета. За някои, вероятно много хора, надеждата се превръща в призрачно видение.

Представете си човек в сърцето на африканската джунгла, участващ в сафари. Пред него върви водач, с остро мачете, който прочиства пътя напред.

Измореният от път пътешественик отчаяно повтаря:

– Къде сме? Вие добре ли познавате пътя? Къде ме водите? Къде е пътя?

Водачът се спира, поглежда към човека и казва:

– Аз съм този път.

Ние задаваме същите въпроси и питаме Бога:

– Къде ме водиш? Къде е моя път?

А Той не дава пряк отговор, само слаби намеци и нищо повече. Щяхме ли да разберем нещата, ако Той ни бе открил всичко? Правилно ли ще оценим мястото на своето местообитание? Не, защото сме чужденци в тези джунгли. За това вместо пряк отговор, Исус ни дава много повече, Той ни предлага Себе Си.

Ще унищожи ли Той нашите джунгли? Не, растителността ще остане недокосната.

Ще изгони ли хищниците? Не опасностите все още се прокрадват зад нас.

Исус не унищожава джунглата, а ни дарява надежда, защото ни дава Себе Си. Освен това ни обещава да остане с нас до края.

Вие не можете да имате победа, докато вашия проблем се явява най-важното нещо в живота ви.

Срещала съм се със много проблеми в живота си. Някои от тях са се оказвали толкова големи за мен, че съм мислила за тях ден и нощ. Въпреки че им се противопоставях, все пак мислех за тези проблеми много повече, отколкото за Божиите обещания, на които се опирах.

„Не можете да служите на двама господари. Затова ви казвам, не се тревожете …“ Това място съм чела стотици пъти, но вчера видях в него нещо ново. Забелязах, че веднага след като Исус каза: „Никой не може да слугува на двама господари“ Той казва: „Не се тревожи.“ И изведнъж разбрах, че ние служим на нашите мисли!

Трябва да оставим нашите мисли и с помощта на Божието Слово, да приемем Божиите мисли. Нужно е, да разрушаваме всяка мисъл, която противоречи на Божието Слово и да пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

Искате ли още днес да се отърве от проблемите си?

Тогава спрете да ги обслужвате! Спрете да им позволява да заемат всичките ви мисли. И не чакайте, докато обстоятелствата се променят. Направете го сега. Разберете, обстоятелствата няма да се променят, докато не промените грешното си мислене.

Знам, че това не е лесно, особено в разгара на непроницаемата тъмнина и изпитанията. Но можете да го направите.
Не забравяйте, че вие ​​не сте сами. Имате Божието Слово, това са Божиите мисли. Светия Дух ви укрепява и накрая имате ум Христов.

Постарайте се да бъдете близо до хора, които са изпълнени с вяра. Слушайте ги. Съединете своята вяра с тяхната и се противопоставете на тъмнината.

Каквото и да става с вас, прославяйте Бога. Когато започнете да Го прославяте, Божието присъствие ще ви помогне да се избавите от тревожните мисли.

Вашите проблеми не са най-важното нещо в живота ви. Най-важен за вас е Исус. Служете Му със мислите си и Той ще ви освободи.