Птици от семейство медопоказващи обичат да ядат пчелен восък, но не са в състояние да проникнат в кошера.

Вместо това те търсят хора или други бозайници, които ядат мед.

Долитат до тях и ги подканят да ги последват, а след това ги довеждат до пчелите.

След отварянето на кошера, човек събира меда, а птиците имат достъп до восъка.

Странни кръгове в пустинята Сахара са създадени през 1997 г. от ръцете на хора, които са били от творческото сдружение D.A.S.T.

Направената скулптурна се състои от две спирали, започващи от центъра.
Едната е създадена от конуси, разширяваща се от начало, а втората – от вдлъбнатините, изградени по същия принцип.

Според замисъла на създателите спиралите трябвало да изчезнат с течение на времето в резултат на ерозия.

Въпреки това, дори и сега, 20 години по-късно, те са напълно видими дори от космоса.

Следователите Кейн Каунти, Роб Ръсел от щата Илинойс предупреждават за появата на ново лекарство, което е толкова силно, че е било наречено „Сивата смърт“.

То е комбинация от хероин, фентанил, карфентанил и синтетичен опиоид наречено U-47700. На външен вид е подобен на бетонната смес, на прах или твърд материал, но е различен от други опиоиди.

Точната комбинация все още не се е появил в токсикологичните изследователски доклади, но са регистрирани смъртни случаи от сместа, включително в Охайо и Кентъки.

Местните следователи реагират на случаите на смърт от свръхдоза, когато хората използват различни форми на опиоиди. Случаи, свързани с фентанил или негови синтетични производни, са на високо ниво днес.

„Сивата смърт“ е мощна комбинация от фентанил и хероин. През последната година и половина има голямо разпространение на наркотика.

Сместа е много по-силна от морфина. Тя може да се абсорбира през кожата, което може да бъде опасно за лекари, помагащи на жертвите при свръхдоза.

Това е наистина ужасяващ наркотик.

Богослужението бе свършило и хората започнаха да излизат от църквата. Пламен и Михаил се облегнаха на оградата.

– Не се чувствам много насърчен от днешната служба днес, – каза Пламен. – А ти?

– И аз съм в същото положение, – добави Михаил.

На Надежда ѝ стана неприятно, когато чу неволно тези думи.

„Като се замисля – каза си Надежда – и аз понякога съм правела подобни коментари, а сега съдя хората за същото“.

Тя седна на близката пейка и се замисли:

„Когато отиваме на църква, какво си мислим? Днес какво ли ще ми донесе неделното богослужение? Но аз конкретно с какво съм допринесла за това общо служение? Трябва да спрем да пилеем енергията си в оплаквания и да се опитаме да служим на другите“.

При Надежда дойде жена, чиято дъщеря бе в болницата. Тя сподели с нея:

– Представяш ли си, тя е още малка, а е разказала за Исус на жената в съседното легло. След това се помолили двете и тази жена приела Исус Христос за свой Господ и Спасител.

След това жената разказа на Надежда и други преживявания като това. Тя беше толкова въодушевена, че зарази Надежда и тя възкликна:

– Слава на Господа!

След като се разделиха, Надежда отново потъна в разсъжденията си:

„Колко често сме завладени от егоизма си, а трябва да работим за общото служение на църквата по много начини. Какво ни коства да похвалим някой за неговите усилия? Необходимо е по-често да се включваме като доброволци, да търсим хора, които се нуждаят от помощ и да им помагаме. Най-важното, да се молим за всички“.

Обнадеждена Надежда стана и бодро закрачи към дома си.

Често си мисля за грешките, които съм допуснала в миналото и в последните дни. Защо казах това? Защо участвах в одумването на този човек? Спомням си и за решения, които са ме отвеждали не, където трябва. А всичко това води само до проблеми.

Как Исус се отнесе към жената, хваната в прелюбодейство? Първо Той я спаси от сигурна смърт, като предизвика обвинителите ѝ да се замислят за собствените грехове. А след това не осъди жената, а ѝ даде нова възможност, за да се поучи от грешката си.

Когато правим нещо, което ни наранява или оскърбява другите хора, не бива да забравяме, че Бог желае не да ни осъди, а да ни накара да се поучим от собствените си грешки и да не съгрешаваме повече.

Бог винаги ни дава много шансове, с една единствена цел, да се променим и да станем подобни на Сина Му Исус Христос.