Дядо Младен бе навел глава и говореше:

– Нещата, за които съжаляваме най-силно, обикновено са свързани с хора, които сме считали за приятели.

– Е, може да са са свързани с колега, съученик, или бивше гадже, – доразви идеята Мартин.

Радой се понамести на пейката и добави:

– Дори и да си бил самотен, има голяма вероятност нещото, за което най-много съжаляваш, по някакъв начин да се е породило от някакво взаимоотношение.

– Дори Соломон, един от най-мъдрите хора, които някога са живели, – размърда се дядо Младен, – пише: „Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър…“ С други думи, Споделяй живота си с мъдрите и след време ти също ще станеш мъдър.

– Има и втора част, – намеси се Павлин, който в повечето случаи само си мълчеше и слушаше, – „… а другарят на безумните ще пострада зле“.

– Така е, – съгласи се Румен, – когато се размотаваш с неразумен човек, страдаш от последиците на лошите му решения. Репутацията ти се проваля. Уволняват те и не си поканен следващия път.

– За това поставянето на ограничения във взаимоотношенията ни помага да избегнем последиците от глупостта, – наблегна Мартин.

Дядо Младен изгледа младоците край себе си и заключи:

– Предпазните ограничения не служат, за да определят някой или нещо като правилно или грешно. Те следва да те водят обратно към мъдростта. За това внимавайте за някои приятелства, които те обръщат в посока към опасна зона.

Всички замълчаха. Всеки се замисли какви предпазни ограничение трябва да постави, за да не пострада в ежедневието си.

Нестор бе перфектен. Той бе постигнал много успехи и целеше нови.

Един ден той осъзна:

– Моят успех Бог използва, за да ме направи способен да помагам на хората в затвора. Всички мои постижения не означават нищо в Божията икономика.

Истинското свидетелство в живота му, бе най-големият му провал. Той бе бивш затворник.

За него това бе най-голямото унижение, но то бе началото, когато Бог започна да употребява живота му по нов начин.

Нестор хареса това преживяване, защото не той се прославяше, а Господ.

В тези моменти бе изправен пред потресаващата истина:

– Светът ми е преобърнат наопаки.

Нестор бе разтърсен.

– Точно когато загубих всичко, което смятах, че ме прави велик човек, – споделяше той с другите, – тогава открих истинската същност, която Бог ми бе определил и разбрах истинската цел в живота си.

Не е важно какво правим, а какво суверенният Бог избира да направи чрез нас.

Божието царство е парадокс, където победата идва чрез поражение, изцелението чрез съкрушение и намирането на себе си чрез изгубването си.

Теодосий се чувстваше проклет. Направи три опита за самоубийство. Престоя един дълъг период в лудницата.

Почти всеки ден си казваше:

– За мен няма никаква надежда. А съм изгубен.

Един ден намери Библия, забравена от някой на една пейка.

Теодосий я отвори и започна да чете.

Той усети любовта и състраданието на Исус към отчаяни хора като него.

– Виждам, – каза на себе си, – толкова много доброжелателност, милост, доброта и съчувствие към нещастните хора в поведението на нашия Спасител, …

И се разплака.

Докато седеше с Исус на тази пейка, Теодосий все повече откриваше същата любов, каквато бяха получили „бирниците и грешниците“, когато ядяха и пиеха с Него.

– Той е дошъл като „лекар“ за онези, които знаеха, че са „болни“, – въздъхна дълбоко Теодосий.

Ако седите на „масата на грешниците“ днес, чувствайки се нещастни или безнадеждни, бъдете сигурни, че това е масата, към която Исус придърпва стола Си и сяда до вас.

На онези, които осъзнаят, че са изгубени, Той казва:

– Следвайте ме!

Мартин се бе замислил сериозно:

– Кое е най-важното нещо за мен? – запита се той. – Вероятно това е мястото, където искам да прекарам най-много от времето си.

Той се разходи из стаята и продължи:

– Много хора си задават въпроса: „Какво мога да направя днес, така че да има вечна стойност?“

Внезапно Мартин осъзна, че доста се е отдалечил от ролята си на баща. Той имаше четиригодишна дъщеря, но не ѝ обръщаше много внимание, с нея се занимаваше повече жена му.

Мартин тръсна глава и си зададе следния въпрос:

– Какво искам да каже дъщеря ми на моето погребение?

Той седна и написа следното:

„Моят татко ме обичаше безусловно. Той ме научи да обичам Бог и останалите хора. Баща ми беше моят герой“.

Мартин направи значителни промени в графиците на живота си. Той не позволяваше на неотложните нужди да изместят значимото – общението със семейството.

Един ден Мартин получи писмо от двадесет и една годишната си дъщеря:

„Татко , ти силно повлия в живота ми. Знам, че мога винаги да разчитам на теб. Ти ми показа какво означава наистина да си смирен и да позволиш на Бог да заеме челното място в живота ми. Ти си моя герой“.

Мартин бе потресен. Дъщеря му съвсем не знаеше за неговото желание, записано преди толкова много години, но го бе изпълнила, защото той бе променил приоритетите си.

Магда бе решила да си направи шоколадово мляко.

Тя разбърка млякото и наблюдаваше как то се превърна от бяло в кафяво.

– Това не е магически трик, – усмихна се Магда на себе си. – Просто на дъното на чашата има шоколадов сироп.

Тя плесна с ръце и продължи възторжена от „откритието си“:

– Всичко, което е необходимо, за да се превърне млякото в шоколадово, вече си е било там, но трябва да се разбърка, за да се получи промяната.

Нещо подобно се случва и с тези, които следват Исус.

Те имат в себе си потенциала и силата за голяма „любов и добри дела“, но понякога този потенциал остава в заспало състояние. Той се утаява на дъното и не си проправя път там, където е необходим.

Този потенциал се нуждае от някой или дори от група от хора, които да го раздвижат.

Това е един от най-големите дарове, които християните могат да си дадат един на друг.

Като отказващи да оставят любовта да се настани на дъното на живота, те могат да подтикнат любовта към действие чрез насърчение, отговорност и подкрепа

Нека дадем приоритет на тези взаимоотношения в живота си.

Трябва да разрешаваме на другите, да ни казват истината, дори да ни е трудно да я чуем. Тогава често ще откриваме, че малко вълнение е точно това, от което се нуждаем, за да открием живот с по-голяма любов и цел.