„Как ти е името?“ Той отговори: „Яков.“ (Битие 32:27 NLT)

Има криза, за да ни насочи в правилната посока, а след това тази криза се използва, за да развива нашия характер. Едно нещо, което сигнализира, че се нуждаем от промяна е, когато изповядваме, че самите ние сме проблема. Спираме да обвинява други хора, и признаваме, „аз съм проблема в живота си.“ Докато не разберем това, не може да има голяма промяна в живота ни. Това е пробив, от който ние се нуждаем.
Бог попита Яков, „Как ти е името?“ Това е много странно искане, защото Бог явно знаеше името на Яков. Ние трябва да разберем, че в древните култури,  името е било изява на характера, това което наистина представлява човек. Вашето име може да е висок или къс, или смел или мързелив. Това име, което сте получили   ви характеризира. Това не е просто нещо, което звучи хубаво, то представлява вашия характер.
Това е проблемът, защото „Яков“ означава „измамник, манипулатор, лъжец“. И Яков живя дълго с това име. Когато Яков каза: „Моето име е Яков,“ Това е акт на изповедта. „Аз съм манипулатор.“
Трябва внимателно да се вникне в това: Ние никога не ще бъде в състояние да се променим, докато ние открито и честно  не признаем грешките си, нашата слабости, нашата вина, нашите дефекти, изповядвайки това пред себе си, други хора и пред Бога.
Помислете върху това:
Какво трябва да призная за себе си? Пред кого трябва да го призная?

В Ню Йорк тъмнокожа жена искала да стане член на една църква. Пасторът я изгледал от главата до петите и казал:
– Разбирате ли, ние сме една много специална църква в този град. Нека да направим така. Вие ще попитате Бога, дали вашият характер и останалите ви достойнства подхождат за нас и ако той каже: „ДА“, то няма никакво препятствие да станете член на нашата църква.
След една седмица жената отново дошла.
– Последвах съвета ви и попитах Господа, дали подхождам за вашата църква.
– И какво ви каза той?
– Той ми каза: „Дъще моя, нямам нищо против, да ви видя в тази църква, но помисли това е едно много избрано общество. Аз вече няколко години се опитвам и не мога да попадна в него“.

Жителката на шотландския остров Луис, 65-годишната Стефани Нобл  е пуснала в малката си къщичка да живее пони.
На кончето му забранили да пасе в градината на съседите и искали да го отпратят в някоя конюшня, но собственичката му не могла да се раздели със своя любимец, затова издействала от властите да настани понито в дома си. Височината на кончето е само 1,4 м. Такива животни живеят 30 години. За да осигури чистота в дома си и се наложило да закупи 60 литра котешки пълнители.
Изборът на домашен любимец говори много за характера на човека.
Например коневладелците са упорити, склони към високомерие. Те не умеят да се разбират с околните хора. Близкият контакт с конете ги успокоява и примирява със сложната реалност, дава им сили да понесат тежестта на социализация.
Любителите  на котки са много по-различни. Те са меки хора, незаинтересовани, винаги са готови да помогнат на ближния. Такъв човек проявява алтруизъм. Той обича без взаимност. Притежава изострена интуиция.
Любителите на аквариумите рибки са хора мислещи, сериозни. За тях работата свързана с мисълта е приятна. Доказано е, че наличието на домашен аквариум подобрява успеваемостта на децата в училище.
Птици притежават хора, които са весели, безгрижни, имащи много приятели.
Най-спорна е ситуация с кучета. Това е много зависи от избора на породата. Така например, представители на гигантски породи, като мастифи, да кажем  или играчка породи – пекинез, йоркшир са символ на екстремния егоцентризъм на собственика. Такава покупка често демонстрира желание да бъде в крак с модата или центъра на внимание. Бойните кучета доказват комплекса за малоценност на собственика. Тяхната свирепа форма им дава самочувствие. Но в повечето случаи любителите на кучета са мирни и кротки хора. Не се отчайват лесно, обикновено са заети със своите си работи и държат всичко в света.

Хората в топлите страни край домовете си садят палми. Това са доста издържливи и вековни дървета. Силните зимни валежи не ги охлаждат, а горещото слънце не ги суши. Те остават красиви във всяко време на годината, запазвайки си листната маса. Постоянно зелени те вечно са окичени с растящи плодове.
По стар обичай, хората връзват към върховете на палмите камъни и корените им неимоверно бързо нарастват. Това, според обясненията на местните, ставало, защото така „натовареното“ дърво пускало корените си по-дълбоко в земята и укрепвало по-добре ствола си.
Погледнете, нима в живота ни не се случва така? Какво става, когато дойдат до нас скърби и страдания? В страданията се изгражда сила, която твори изумруд от глина и елмаз от въглища. Промяната не е само в нас, тя действа и на околните. Всяка болка и мъка ни подготвят към встъпването на голямата арена на живота.
Трудно се понасят ударите от хората, без да се обидиш. Трудно е да страдаш незаслужено и да не изпитваш огорчение. Почти невъзможно е да съхраниш любовта в сърцето си, когато от всички страни те нападат злоба, неблагодарност, неразбиране, презрение, мъка и оскърбление.
Тези несправедливости могат да дойдат върху теб, не за друго, а да те изградят и утвърдят в живота, не със злоба и желание за мъст, а с растяща любов към хората и желание да им помагаш.
Така както слънцето не е достатъчно за развитието на плода, така радостта и щастието не са достатъчни, за да се изгради човешкия характер.
Тук на земята в школата на страданието израства нашата любов, милосърдие, съпричастност. Този, който не е изпитал болка и мъка завинаги си остава дете.
Таланта зрее в тишина, а характера се закалява в бурите на живота.