В града гостуваше един от столичните театри. Лято беше в разгара си и много театри правеха турнета из страната, като посещаваха и по-малките градове.

По това време много се говореше за възникване на нова световна война. Хората бяха наплашени и очакваха най-лошото. Всеки малък инцидент бе повод да се разрази небивала буря.

Вечерта гостуващият театър представяше „Хамлет“.

Действието протичаше нормално. Хората бяха погълнати от майсторската игра на артистите.

Изведнъж на сцената се появи човек облечен в костюм и лист в ръка. Крачката му бе решителна и целенасочена.

В залата настъпи тишина. Безпокойство премина като вълна между дошли да гледат представлението.

– Какво ли се е случило? – дочу се тих шепот.

– Какво друго освен война, – опита се да отгатне друг, който бе един от многото притеснени зрители.

Човекът приближи авансцената и заговори пред смълчаната от ужас публика:

– Господа, в този импровизиран театър, не ми платиха за извършената работа. Помолиха ме да направя само декорите. Ето го и договора, но пари не ми дадоха.

В залата нервите на хората се опънаха до край, стигайки до раздразнителност. Някои от тях се смееха неудържимо, а от крайните редове се чу хлипане.

На скалъпеният набързо театър, който се провеждаше в културния дом, не можеха да пуснат завеса, защото такава не бе поставена.

Изведнъж изскочи един от организаторите на спектакъла. Той изви ръцете на човекът, който бе смутил всички и го повлече зад кулисите. От там го подхвана помощник режисьорът.

Дълго време представлението не можеше да продължи, защото хората в залата не можеха да се успокоят.

По едно време нещата все пак се нормализираха.

Тогава на сцената се появиха Полоний – съветник на краля заедно с Клавдий – кралят на Дания. Тогава Полоний произнесе следните думите за Хамлет:

– „Вий знаете, той често се разхожда по таз галерия“.

Тази реплика бе последвана от нов взрив смях в залата.

Спектакълът много трудно завърши.

Личността на великия британски драматург Уилям Шекспир предизвиква голям интерес у изследователите. Какво ли не е преписвано на писателя, от хомосексуализма до скандален живот със съпругата му Анна.
Според скоро публикувани материали от изследванията на южноафрикански експерти, автора на „Хамлет“ се е увличал по марихуана и кокаин.
Южноафриканският антрополог Франсис Текери е намерил следи от канабис и кокаин върху различни приспособления за пушене намерени в старата градина в дома на Шекспир.
Представители на Института по еволюцията на човека в Йоханесбург вече са изпрати официално искане от страна на Църквата в Англия, за ексхумация на легендарния бард от Стратфорд на Ейвън, който е бил погребан в катедралата.
Изследователите планират да изучават останките и по този начин да се определи причината за смъртта на поета и да разберат дали Шекспир наистина е използвал наркотици.
Изявлението на Текери е разгневило и предизвикало недоверие сред почитателите на Шекспир по целия свят.
На надгробния паметник на Шекспир пише: „Приятелю, в името на Исус, не изкарвай праха погребан тук. Да бъде благословен този, който не докосне този гроб и да бъде проклет всеки, който обезпокои костите ми.“
Съвременните технологии могат да позволят на учените да изследват скелета на поета без да се докосват до него.