Американски учени са изчислили възрастта, на която човек започва да остарява.
Независимо от пола, начина на живот или теглото човек започва да остарява след 39 години. Смята се, че това е възрастта, след която има постепенно затихване на когнитивните функции и се наблюдават нарушения на опорно-двигателнилните функции.
Своите изводи учените обясняват с това, че след 39-та година в хората намалява производството на миелин. Обвивката на миелина, която покрива нервните клетки ги предпазва от вредните влияния.
При спиране на производство на миелина става отслабване на двигателните и когнитивните функции. Известно е също така, че загубата на миелиновата обвивка води до такива ужасни заболявания като множествена склероза.
В изследванията на учените са участвали доброволци на възраст 23-80 години. Изпитваните извършвали едни или други движения, а учените сравнявали скоростта на изпълнението им, а също и количеството на  миелина в телата на доброволци.
Като резултат, те са извели опредѝѝѝелен модел. Било установено, че пикът на производството на миелин и активността на човека идват на възраст 39 години. След преминаване на възрастовата граница в организма започва процеса на прекратяване на производството на миелин, и лицето започва да старее.

Вероятно всички са гледали филма „Терминатор“, в която киборги успяват да се приспособят към абсолютно всички механични повреди и дори да регенерират. Скоро тези роботи могат да се появяват в реалния живот. Учените отдавна работят по тази технология, при която роботите ще бъде в състояние да се само поправят след повреда или просто да се адаптират към случая.
В бъдеще такива функции ще бъдат много полезни и практични за всеки човек. Обикновените хора трудно биха държали робот да кажем десетина години, при положение, че той може да се счупи или повреди. Именно в такива случаи ще е необходима технологията за самовъзтановяване. Така при всяка неизправност, роботът ще може да се поправи след известно време.
Изследователи от Сорбоната в Париж и Университета на Уайоминг в САЩ отдавна са се ангажирали в развитието на тази технология. Напоследък са показали, че са създали алгоритъм, който имитира поведението на ранено животно. То помага на робота да възстанови способността си да ходи след срив, т.е. да се адаптира към щетите. Учените описват своето изобретение както „интелектуален метод на пробата и грешката“.
С него, роботът може да поправи щетите само за две минути. При пробив той анализира ситуацията и избира един от най-подходящите варианти за адаптиране към повредите или липсващите крайници. Общо са му предоставени 13 хиляди различни подхода при механични повреди.

Бруклинският концептуален художник Джей Робърт Фейл създава цяла поредица от картини „Обърнатия Мондриан: Зрителят не присъства“.
За да се видят „правилно“ тези картини е необходимо да се използва смартфон.
Фелд точно възпроизвежда абстрактните геометрични композиции на холандския художник Пит Мондриан, но обръща цветовата схема.
Променени така картините изглеждат странно познато, но когато се вгледате в тях чрез функцията за обръщане на цветовете на вашия iPhone или Android устройство, приличат на оригиналната композиция.
Фелд отбелязва:
– Хората бързат за музея, като хищници на лов, фотографирайки картини на тяхното устройство, като че ли това може да замени наблюдението на работите.
Чрез използването на AR-технология по такъв начин, художникът се надява да привлече вниманието към отношението на зрителите относно разглеждания обект, както и зависимостта от мобилното устройство, от което ние всички страдаме до известна степен.

Съществува изключително любопитна графика, свързана с нестандартни пътни знаци и указатели.
Пътния знак е интересен, като информативна графика, но са интересни нестандартните оригинални графични решения.
Символичния език е универсален и разбираем за всеки, затова интепретираните знаци нямат нужда от обяснение.
Пътните знаци се изработват от най-добрите графични дизайнери, тъй като знакът трябва да бъде лаконичен и в същото време разбираем.
Значението на символите върху знаците трябва да се разчетат от шофьори и пешеходци за броени секунди. От степента на разбирането за кратко време зависи живота и здравето на участниците в движението.
Интересно е, когато изобразената фигура на знака е създадена с хумор и предизвиква усмивки. Така привлича повече внимание, а нали това му е главната функция.
Грижата за животните също намира отражение в изображенията на пътните знаци.

Лингвистите Марк Дингенманс, Франциско Торета и Ник Енфилд  вярват, че има само една сричка в света общопризната от всички езици – “ Хм „.
Изследователите твърдят, че думата звучи поразително сходни в много езици , на всички континенти, от които те се заключават, че думата “ хм “ е универсална.
Лингвистите са внимателно проучени вариации на думата на десет езика.
Авторите анализират и други думи и изрази, използвани в разговор, но само на “ хм “ звучи почти еднакво на всички езици.
Междувременно някои лингвисти смятат, че “ хм “ изобщо не може да се счита и дума.
Доктор Енфилд смята, че основната функция на езика е вашият събеседник да ви разбира, както и вие него, независимо какви изрази, междуметия или звуци употребявате.