Фотографът и художник Дарън Пиърсън е създал фантастични сцени, въоръжен само с камера и знания за създаване на красиви светописи.
Дори и да не ви се вярва, всичко това не съществува. Всички фигури са създадени с помощта на фенерче и настройка на фотоапарата при много бавна скорост на затвора.
Американският фотограф твърди, че при създаване на своите снимки никога не използва Photoshop. Всички ефекти са натурални, създадени чрез естествени средства и различни секрети, които са известни на професионалните светохудожници.
Със светографика днес никого няма да изненадаш, защото много фотографи пробват силите си в това направление и се справят много добре.
Освен отделни изображения той е направил цяло видео с различни действия и дори приключения на герой, изцяло от светлина.
Например, на много внимание се радва неговият проект „Light Goes On“. Това видео е за приключенията на един скелет. Видео е създадено почти за една година и съдържа над 700 фотографии.

По време на турне в Америка към Шаляпин приближила една жена, която се представила като горещ почитател на неговия талант.
Минал четвърт час, но екзалтираната особа нямала никакво намерение да остави певеца намира.
Шаляпин не знаел как да се отърве от досадната почитателка.
Изведнъж се появил фотограф.
– Мога ли да ви помоля, господи Шаляпин, да се усмихнете? – попитал го той.
Шаляпин се възползвал от тази възможност и се обърнал към натрапилата му се събеседница.
– Трябва да се разделя с вас, госпожице. Чухте, че фотографът ме помоли да направя приятно изражение на лицето си.

Една от най-известните снимки на Чърчил, на която е заловен намусен и ядосан е направена през 1941 г., след речта му пред канадската Камара на общините.
Когато Чърчил бил въведен в стаята, фотографът му казал, че разполага само с две минути и министър председателят запушил.
Фотографът помолил Чърчил да махне пурата, но той отказал.
Тогава фотографът отишъл при Чърчил и под предлог, че ще измери нивото на светлината, извадил пурата от устата на министър председателя, а реакцията от тази наглост била хваната от камерата.
След това Чърчил се усмихнал и позволил да му направят още една снимка.
Така този благодушен  фотограф станал не по-малко известен от самият министър председател.

В южния край на Синайския полуостров, в район, където пустинята свършва и се появяват първите наносни натрупвания на малки фрагменти от скали и минерали, се намира изоставен кинотеатър, който може да се разгледа дори чрез Google Earth.
Местното население, със сигурност знае за съществуването на киното. Но за нас отделените на хиляди километри от там, това е било неизвестно, докато естонски фотограф пътешественик Каупо Кикас не представил много необичайна серия от снимки, направени от различен ъгъл на гледане.
Киносалонът е предвиден за няколко стотин места. Негов собственик е французин, вдъхновил се от идеята да представи на местното население изкуството на киното, макар и в такава необичайна форма.
Уви, отклик от месните, спрямо тази идея, нямало и кинотеатърът бил изоставен.

Масафуни Нагасаки бил фотограф. Работел в развлекателната индустрия. Но нормите установени в обществото, отблъсквали свободолюбивият му характер.
Тогава той решил да напусна света, отдалечавайки се далеч от хората.
Вече 20 години Масафуни живее на остров Сотобанари, край западния бряг на остров Ириомоте, префектура Окинава.
Храни се доброволно с Робинзонов ориз, пие дъждовна вода, която събира в съдове по целия остров.
Облича се само веднъж в седмицата, когато се качва на лодката и отива да си вземе ориз от най-близкото селище, което се намира на час разстояние през океана.
Пари му давали роднините.
Целта на своето доброволно отшелничество на острова Нагасаки определя така:
– Да намериш място къде да умреш е много важно, а аз реших да намеря мир тук.