Ерик Йохансон е признат майстор на фотографията и фотошопа.

Използва всички възможни средства, за да направи от една фотография нещо потресаващо.

Нищо чудно, че е най-търсеният и високо платен сред фотографите в родината си.

Извесността на този френски фотограф дошла много бързо. Съдете сами, преди четири години той изобщо не е мислил да работи като фотограф. Изведнъж му дошла такава идея и всичко се завъртяло като в калейдоскоп.
По думите на Кристоф, той е едновременно любителя на точните науки, и творческа личност. Така че никога не му е скучно и не си губи времето напразно.
Кристоф решил да се заеме с фотография през юни 2009 г. Така появилото се хоби, прераснало с времето в основна професия.
Авторът е самоук и черпи вдъхновение от околния свят. Той не се стеснява да създаде абсолютно нереални работи, защото за него главното е, да се постигне целта.

Природата не престава да ни удивлява с нови природни открития. Все още има много места, които ще изненадат хората.
Едно от тях е Гипселенд. Това е едно необичайно езеро  Неговата необикновеност се забелязва през нощта, когато водите му край бреговете светят в сини отенъци.
Това не е израз на нечия фантазия, а действително природно явление, което наричат биолуминесценция. Цветът на водите се променя поради жизнената дейност на микроорганизмите.
Този уникален феномен се забелязва дори и през нощта, а тези фантастични снимки са направени от фотографа Фил Харт.
Така фотографът се опитва да разкрие на света  интересно явлението биолуминесценция.

Авторите на рисунки в пещерите, по-добре са познавали анатомията на четириногите, отколкото повечето съвременни художници и са направили по-малко грешки при изобразяване на ходещи мамути и други бозайници.
Известният американски фотограф Едуард Мейбридж е издал многотомен труд за движението на животните, където са систематизирани даните, получени при изучаване на фотографии на ходещи или бягащи четвероноги. Тази работа е станала отправна точка за много учебни пособия по художествено изкуство и биомеханика.
Група учени от университета в Будапеща проверили доколко пещерните живописци са разбирали от устройството на животните, които рисували.
За целта те събрали повече снимки на скални рисунки и съвременна живопис и ги анализирали от гледна точка на движението на четириногите бозайници. Древните хора по-добре са рисували животните от съвремените художници.
Учените обясняват, че почти всички бозайници, с изключение на приматите, са разработили специална стратегия за движението при ходене. Обикновено животните отделят или докосват с крака земята при строга последователност. Първо прави крачка левия заден крак, след това левия преден и едва след това десния заден и десния преден. Такава последователност осигурява максимална стабилност на тялото в движение и не дава на четвероногите да паднат.
Оказало се, че древните художници са добре запознати с анатомията и механиката на движение на четириногите, които са нарисували. Според изчисленията на учените, пещерните живописци коректно са нарисували мамути и други животни до 54% от скалните рисунки.
От друга страна „конкурентите“ от Средновековието и Новото време са допуснали около 83,5% грешки в изображенията.
Учените предполагат, че подобна разлика в майсторството на съвремените и пещерните художници може да се обясни с това, че последните са ходили на лов за животни, които са изобразявали.
По всяка вероятност древните живописци дълго са наблюдавали движенията и анатомията на своите бъдещи жертви, знания които те пренесли в своите рисунки. Повечето от съвременни художници не са обременени от тези изисквания, което обяснява и големия брой грешки в работата им..

3D-проекция върху градските сгради и дори мебелите вече не ни учудва.
Благодарение на фотографа Клемент Бринд, ние можем да получим представа за това, какво ще се получи, ако този принцип се използва за шоу с дървета. Например с растителността на Камбоджа.