Боливия няма излаз към море или океан, но страната има собствен флот и дори флаг на флота.

Работата се състои в това, че през 1883 г. Боливия е загубила провинция Антофагаста, която е имала излаз към океана.

Чили е отвоювала не само тази провинция но също така и част от територията на Перу, така тя напълно е обхванала всички находища на селитра.

За това тази война се нарича Селитрена война.

На 21 септември 1997 г. в резултат на деление на нула в компютърната система за управление на крайцера USS Yorktown  на Военноморския флот на САЩ, били изключени всички машини в системата.

В следствие на това системата за задвижване на кораба спряла да работи.

Ако разделим кое да е чило на нула се получава безкрайност.

Деленето на нула внася хаос в математиката, за това не бива да се дели на нула.

Встъпвайки във Втората световна война флотът на САЩ е имал проблем за обучението на пилоти за бойни операции в океана.

Излитането и кацането на самолетоносачи в открития океан е било опасно, поради заплахата от германски и японски подводници.

За това било решено пилотите да тренират на Голямото езеро. За целта специалистите преобурудвали дава кораба.

Били обучени 18 хиляди пилота, а 300 самолета били разбити поради аварии. Голяма част от тези разбити машини се намират в долната част на Голямото езеро.

Джон служеше по моретата от дванадесет годишна възраст. Баща му беше собственик на кораби, които плаваха по Средиземно море. Той често взимаше Джон със себе си в плаванията и го подготвяше да служи в Кралския военноморски флот.

Джон стана опитен моряк, но бе недисциплиниран. Презираше всяко началство. Гледаше през пръсти на нарушенията на другите моряци. Събираше се често с лоши приятели. И въпреки, че знанията и опита му даваха право да служи като офицер, поведението му бе причина за множество наказания и понижение в звание.

Джон беше на двадесет години, когато замина за Африка, привлечен от доходната търговия с роби. Когато стана на двадесет и една години той имаше свой кораб „Greyhound“, с който браздеше Атлантически океан. Този кораб му носеше печалби от търговията с роби.

Джон се надсмиваше:

– Морал, глупости. Живей , както ти харесва.

Злобно се шегуваше с вярващите. Съчиняваше анекдоти за книгата „Подражание на Христос“.

През една нощ вълните яростно удряха „Greyhound“. Те въртяха кораба, издигаха го на гребена на вълните и го спускаха надълбоко във водната бездната.

Събуждайки се от сън, Джон забеляза, че каютата бе залята от вода. Бордът на „Greyhound“ бе силно повреден. Такива разрушения бяха достатъчни, корабът да отиде на дъното.

– Безсмислено е, – казаха моряците. – Нищо не можем да се направи. Всички ще умрем.

И когато не бе останала никаква надежда, Джон застана на лицето си върху мократа палуба и се помоли:
– Господи, смили се над нас, дори и да не трябва да правиш това.

„Greyhound“ и екипажът се спасиха.

Джон не забрави Божията милост, оказана му в тази буря, насред Атлантическия океан.

Когато се върна в Англия Джон написа много песни. Той не само съчиняваше песни, но проповядваше и Божието слово.

Петдесет години Джон разказваше от амвона за Спасителят:

– Той идва при всеки, както дойде при мен по време на бурята……

Този търговец на роби, който бе преобразен чрез Бога бе Джон Нютон.

По време на битката за Копенхаген главнокомандващият британския флот сър Хайд Паркър младши дал заповед за отстъпление.

Забелязвайки идващата чрез сигнални знаменца заповед, вицеадмиралът Хорацио Нелсън извадил малък телескоп и погледнал през него с недовиждащите си очи, а после казал:

– Не виждам никакви сигнали.

След което с моряците под негово командване продължил боя и в крайна сметка победил датския флот.

При следващата морска битка британците били командвани вече от самия Нелсън, а в английския език се запазил идиома „да си затваряме очите“.