Желанието да се радва на живота и да се смее е било винаги присъщо на човека. Известно е, че древните гърци са колекционирали анекдоти.

Един от героите на една такава забавна колекция се наричал „Филогелос“. Това бил Педант, отличаващ се с удивителна логика.

Ето и някои примери от този сборник с анекдоти.

Като се разхождал Педантът видял лекарят, който го лекувал и започнал да се крие от него. Приятелите му го попитали:

– Защо се криеш от него?

Той отговорил:
– Отдавна не съм боледувал и ме е срам пред него.
Веднъж Педант пътувал по море. Разразила се силна буря и неговите слуги започнали да плачат.

– Не плачете, казал им той, – в завещанието си всички съм ви освободил.

Друг път Педант видял двама близнаци, на чиято прилика се чудели хората.

– Не, – казал Педант, – първият е подобен на втория повече, отколкото втория на първия.

Древногръцкият философ Демокрит бил сериозен и задълбочен учен, баща на атомната теория и на атараксия, наука за душевното спокойствие като висша ценност. Той обичал да се присмива на своите съграждани, за което получил прякора „присмехулник“.

Много известни учени имали забележителния дар на хуморист. Този дар имат не само отделни хора, а и цели градове, за чийто жители се разкарват хумористични истории. Такива са тъпанар шотландец, жителите на Габрово и на столицата на хумора Одеса.

Замислил се един съвременен философ:

– С какво да сравня днешното духовно състояние на света?

И си спомнил, как скоро неумело запалил печката и едва не изгорял.

И до сега го помни, това чувство на неправилно възприемане на реалната действителност.
Спомнил си и разбрал.

Светът сега се намира в това безумие, както неправилното разпалване на печката.

Без Бога човечеството няма да получи нищо, а в това, което се опитва да направи по неправилния начин може само да изгори.

Ако не си мъдър за себе си, пропиляваш знанията си.

Може ли на обущар да носи скъсани обувки?

Има ли полза от лекар, който е вечно болен?

Музикант, който не може да настрои инструмента спрямо гласа си не отговаря на очакванията.

А какво да кажем за етичния философ, който няма морал?

Онзи, който говори добре, но действа нечестно и задкулисно, няма да въздейства на слушателите си. Дори да проповядва добро на хората, те няма да му повярват. Такъв за каквото и да моли, дори Бога, няма да го получи.

Философът Жан-Пол Сартр веднъж е казал : „Адът – това са другите“.

Наистина има моменти, когато другите хора ти тровят живота. Но дали само те са виновни за това?

Възможно е, ви да не сте изградили правилни взаимоотношения с тези около вас. Всички кавги и недоразумения са лакмус за вашето общение със хората от света.

Всеки човек е склад от информация, която ние не забелязваме или не се съобразяваме с нея.

Ако разговаряте с оптимист, животът ще ви изглежда прекрасен в момента, докато много други си губят времето само да се оплакват.

Общението с успешни предприемачи може да разсее страховете ви за започване на собствен бизнес.

Особено ярко се отразява в нашия живот общението с най-близките ни хора: съпрузи, деца и родители.

Продуктивната дискусия ви прави уверени в собствените ви очи, а неприятния диалог ви озлобява и ви кара да се затворите в себе си.

Не допускайте недомлъвки или само намеци, защото човекът срещу вас може да не ви разбере, дори и да е най-близкия ви човек. Казвайте направо какво искате, така ще се разминете с бъдещи недоразумения, за това че сте останали непонятен и неясен.

Всеки си има място и време на изява. На всекиму своето. Камъкът пада надолу, огъня се издига нагоре, маслото изплува над водата.

Колкото и да се сгъстяват облаците над земята, влече ни към небесната родина, към невидимата светла обител. Така са мислили и древните.

Аристотел е твърдял, че всяко нещо под слънцето си има свое „естествено място“, към което се устремява с неустоимата сила на своето естество. В този закон философа е видял тайната на движението: всеки се движи, защото го влече неговото „естествено място“ и когато го намери, сдобива се с покой.

Нашата „естествена тежест“ ни влече към Родината, която е на небето. За човека е естествено да бъде с Бога. Това е нашето нормално състояние. Затова се тревожат и се вълнуват сърцата ни.

Копнеем за истинската чистота и святост и за незабравимия Лик на нашия Отец. Нашият копнеж е за небесното Отечество, за което придобиваме право на земята.