Този ефект е комично твърдение, че присъствието на някои хора може негативно да влияе на работата на уредите.
В света на науката, както и в различните родове войски е прието да се шегуват с колегите от други области. Така биолозите не изпускат възможността да се присмеят на химиците, а химиците на физиците…. Дори в рамките на една наука също присъства шеговито съперничество между  хората работещи в различни направления: едни са теоретици, други експериментират в лобораториите, а трети работят в реални условия. Но те никога не пропускат възможността да „се пошегуват“ един с друг. Една такава шега завършила с въвеждането на „Ефекта на Паули“, който може да се изкаже, горе-долу така: Присъствието на някои хора в лабораторията, може да доведе до ненадежност или излизане от строя на някои инструменти.
Лабораторно оборудване трябва да бъде точно и фино настроено, от това зависи верността на резултатите.
Волфганг Паули (1900-1958 г.) – блестящ теоретик физик и носител на Нобелова награда за 1945 г. „се прославил“ сред колегите си със своята удивителна неудачливост. Ако му се наложело да погледне за малко в лабораторията за каквото и да е, там обезателно нещо се счупвало. Погромите след Паули станали толкова често срещано явление, че колегите му измислили „Ефекта на Паули“. Разрушителната репутация на физика бързо се разпространила из научната общност.
Интересното било, че уреда се чупел или преставал да работи дори, когато Паул не го приближавал.
Доста популярен е случая, когато прецизните уреди в лабораторията на Джеймс Франк в Гьотинген без никаква причина  спрели да работят. Франк шеговито описал, това което се случило в лабораторията, в писмо до Паули в Цюрих. Паули в отговор написал на приятеля си, че по време на загадъчния инцидент, той се връщал обратно от посещение при Нилс Бор и тогава влака спрял в Гьотинген.
В друг случай решили да се пошегуват с Паули. Свързали реле прикрепено към врата, водеща към стаята, където физикът трябвало да изнесе лекция, с часовника, така че когато Паули отвори вратата, часовникът да спре. Но това не се случило, защото когато Паули дошъл релето изключило.
Разбира се, „ефектът на Паули“ в наше време може да се отнесе към научния фолклор. Но ако „не дружите“ с техниката и всичко се чупи в ръцете ви, време е да принесете полза на света и да се заемете с теоритична физика.

Леонардо да Винчи извел правило, съгласно което квадрата на диаметъра на ствола на дървото е равен на сумата от диаметрите на клоните, намиращи се на една и съща височина.
По-късни изследвания го потвърдили с една единствена разлика. Степента във формулата не винаги е равна на 2, а е в интервала от 1.8 до 2,3.
Тази закономерност се обяснява с това, че дървото е с такава структура, че е налице оптимален механизъм за снабдяване на клоните с хранителни вещества.
През 2010 г. американският физик Кристоф Ела намерил много по-просто механично обяснение на феномена.
Ако дървото се разглежда като фрактал, то правилото на Леонардо намалява вероятността да се счупи клон от вятъра.

Австрийския физик Кристиян Доплер през 1842 г теоретически обосновал, че честотата на колебанията, която възприема наблюдателя, зависи от скоростта и направлението на движение на източника на вълните спрямо наблюдателя.
След три години холандския метеоролог Кристофър Бес-Балот се заел да докаже това твърдение на практика.
За целта наел влак с платформа. На нея поставил два тръбача, а на гарата наредил няколко музиканта с абсолютен слух.
Тръбачите на платформата, които се сменяли един друг, държали постоянно нотата сол. Те преминавали край гарата в продължение на два дни.
През това време наблюдателите казвали, че чуват различни ноти.
Този резултат потвърдил истиността на ефекта на Доплер.

Томас Едисон е казал: „Всичко идва при тези, които работят и умеят да чакат“. Но откритието не винаги е съпроводено с насочване в дадена насока. Някои гениални идеи идват в глават съвсем случайно.
През 1942 г. американският физик д-р Хари Кувър се опитвал да отдели прозрачна пластмаса за оптически прицели в преносими оръжия. При експериментът той е работил с цианоакрилат, който плътно залепил тестовите материали.
Чак след 6 години доктор Кувър осъзнал потенциала на това вещество, което не се нуждаело от налягане и топлина.
Именно така било създадено суперлепилото.
Интересен е фактът, че по време на Виетнамската война, това лепило се е използвало за спиране на кръвотечения в открити рани,
Така изобретението, което трябвало да усъвършенствува оръжие, спасило живота на много хора.

Студен физик се увлякъл по религията, за това се преместил в семинарията. И ето го седи на поредната лекция и по навик си подремва.
Преподавателят по време на лекцията отишъл до него и го попитал:
– И така, кажете ми, какво е Божествена сила?
Семинаристът се стреснал, но мигновено отговорил:
– Божествената маса по Божественото ускорение.