Сашо се изправи огледа хората и попита:
– Защо Дончо, Захари, Стоян и Стела днес не са на църква?
Когато ги срещнаха в града, всеки се оправда по свой начин:
– Беше много дъждовно и студено, – протегна ръце напред Дончо.
– Бебето капризничеше цяла нощ и не можах да спя, – въздъхна тежко Стела.
– Гледах един сериял до късно и …, – повдигна безпомощно ръце Захари.
– Чатих с приятели до сутринта и заспах, – звучеше не много убедително Стоян.
– Ако са твърде мързеливи, за да се измъкнат от леглото и да стигнат до църквата, обикновено намират някакво извинение, но това са тъпи извинения, – негодуваше Стойко.
– Ако искат да се срещнат с братята и сестрите в Христос, за да се поклонят, обикновено ще намерят начин да стигнат до там, – подкрепи го Теодор.
Григор разказа нещо много интересно, което младите хора в църквата запомниха много добре. То им сатана като обица на ухото.
– Видях снимката на фенове, посещаващи футболен мач по време на снежна буря. Вероятно не пропускат мач, дори ако това им коства измръзване на някоя част от тялото.
А Ченко относно отсъстващите реагира остро:
– Не се очудвам ако някой от тях се е успал в неделя и ли е негодувал, че пейките са много твърди, за да си доспи.
Лошото е, когато забележим, че някой го няма в църквата. Редно е да се поинтересуваме за него.
Някои отсъстват по измислени причини. И след това постепенно отпадат от църквата.