Виктор наблюдаваше едно момиче много внимателно. Той си помисли:

„Сигурно е от ония джебчийки, които в блъсканиците успяват да изпразнят някой джоб или чанта“.

В автобуса нямаше много хора, така, че Виктор можеше да я следи и когато тя посегне, щеше да я хване при кражбата.

Малко след това момичето бръкна в джоба на един старец, но не за да го изпразни, а да добави в него банкнота от двадесет лева.

Виктор беше зашеметен, той изобщо не очакваше такова развитие на нещата.

А старецът беше беден. Носеше изтъркан панталон и риза, която бе загубила отдавна цвета си. Сакото му бе провиснало, явно не му бе по мярка.

Старецът се приготви да слезе на спирката, а момичето наведе глава, все едно нищо не бе направила.

Виктор бе виждал много начини, по които други хора бяха помагали на нуждаещите се, но за първи път виждаше такава проява на човечност.

Колко е хубаво, че добротата не се е изгубила между нас. И най-важното е, че тя не парадира за себе си….

Слязоха от колата и веднага навлязоха сред блъсканицата на пазара. Из въздуха се носеха миризми на печени пържоли, кюфтета и кебабчета, а това засилваше апетита.

Славка предложи:

– Ще се наредя на опашката ето тук и ще взема за всеки по нещо.

Милен рязко възрази:

– Предпочитам да седнем някъде на маса и да се нахраним като хората.

Групата продължи по дългата отрупана със сергии улица. Тъкмо вече се измъкваха от навалицата, когато Милена дръпна Андрей за ръкатa:

– Виж този човечец! – ръката ѝ сочеше мъж на около 65-68 години, да рови с пръчка в кофата за боклук.

Всички спряха. Милен искаше да подмине, но Славка го придърпа.

В това време старият човек измъкна мазна филия хляб и без да я избърше, лакомо я заръфа.

– Хареса ли ти това? – попита Славка, като се обърна към Милен.

– Винаги е имало такива, – кисело отговори Милен.

– Преди повече от половин век е било напълно възможно, – каза Милена,- но сега това е зачестило. Много често можеш да срещнещ човек в подобно окаяно положение.

– Това е позор за една държава, – прибави Славка, – позор за народа ни.

Всички бяха напълно съгласни с последните думи. Но кой ти обръща внимание на това днес? Всеки се е затворил в себе си и гледа как да оживее в това смутно време.

В замяна  на това други се възползваха от ситуацията и започнаха да трупат, кой каквото може да докопа …… за такива няма насита.

Прилаганият от полицията сълзотворен газ не само не успокоил буйните футболни фенове, но станал причина за смъртоносното, паническо бягство, в което загинали най-малко 15 души.
Известно е, че причината за буйстването на феновете в столицата Киншаса е незадоволителният резултат постигнат от местния футболен отбор, който бил победен от гостите от източния град Лабумбаши с резултат 1-0.
Освирепелите фенове нападнали опитващите да ги усмирят полицаи, ранявайки четирима от тях.  Поради тази причина, полицията трябвало да използва сълзотворен газ.
Миналият месец блъсканицата, станала поради изключване на ток по време на най-големия музикален фестивал в Демократична Република Конго, довела до смъртта на 21 човека.

Тези зимни Олимпийски игри, които се провеждат в канадския град Ванкувър има всички шансове да получи звание за най-лошата и трагична Олимпиада в цялата история на този вид игри.
Проблемите  във Ванкувър възникват не само поради метеорологични условия. Какво да се прави тази зима е една от най-топлите през последните 60 години? Но основните неразбории по време на Олимпиадата са свързани най-вече с лошата организация на игрите.
Организаторите са признати за виновни относно смъртта на грузински спортист, изхвърлен от не добре обмислено трасе.
Следва нова грешка свързана с допускането на безплатен концерт на „Alexisonfire“. Поради несъобразяване броя на зрителите по време на концерта, настъпила блъсканица. В резултат, на което са пострадали около двайсетина човека. За щастие смъртни случаи не е имало.
Възможно е пострадалите през тази Олимпиада да подадат жалба до съда, заради немарливостта на организаторите на тазгодишните Олимпийски игри и свързаните с нея мероприятия.