През 1865 г. в Англия е приет закон за ограничаване скоростта на всички самодвижещи се превозни средства, включително и раните автомобили.
Според него в чертите на града превозните средства могат да се движат с не повече от 3 км/ч, а извън града 6 км/ч.
Екипажът на колата трябвало да се състои от трима човека. Един от тях трябвало да върви 50 метра по-напред с червен флаг или червен фенер през нощта.
Едва след 31 години тези ограничения били съществено смекчени.

Стомахът и сърцето трябва да бъдат задоволени, за да можем да се радваме на всичко останало. В каква степен, вие решавате.
В противен случай слънцето ни се струва, машина за зреене на пъпешите, луната фенер на крадците, дърветата горивен материал, морето солена течност и животът блудкав като варена тиква.
Всичко изгубва истинския си смисъл.
Но кое трябва да има превес стомаха или сърцето?

Една нощ по време на гръмотевична буря, един работник от ЖП след оглед на своя участък, уморен потеглил към къщи. Изведнъж го ослепила мълния и силен гръм го хвърлил на земята. Мълнията повредила релсите и се запалила къщичката на работника.
Той искал да побегне да гаси дома, но сигнала на локомотива го спрял. Изтичал и запалил фенера, който вятърът бил загасил. Откъснал парче от червената си риза, покрил с него фенера и го издигнал високо. Идвал пътнически влак.
Машинистът забелязал червената светлина и влака спрял на няколко метра от разрушените релси. Работникът загубил дома, заедно с имуществото си но изпълнил дълга си. Той спасил живота на пътуващите хора във влака.
Това е саможертва. Да си готов да се жертваш за доброто на другите, забравяйки себе си, нуждите си, интересите си, за да спасиш хората, да им помогнеш, да им направиш добро, да им покажеш любов.
Човек трябва да се отрече от гордостта, злобата, завистта, омразата, нетърпението, алчността и суетата и да последва пътя на смирението, кротостта, любовта, търпението, ….
Никой не може да бъде едновременно горд и смирен, злобен и кротък, склонен да роптае и да е търпелив, сребролюбив и алчен, завистлив и любещ, стиснат и щедър. Ако искаш да бъдеш скромен, кротък, търпелив и любещ, остави гордостта, злобата, отмъщението, гнева, нетърпението, омразата и завистта.

Този празник се чества в нощта на 31 октомври срещу 1 ноември.
Интересен е фактът, че той е дошъл в САЩ от Ирландия през XIX век. В тази нощ се премахва границата между живите и мъртвите.
Според календарът на дроидите в този ден започва новата година. Те смятали, че за да не станат жертви на свръхестествени сили, трябвало да нахранят и напоят духовете.
За тази цел на улицата се давали различни угощения, а хората се обличали колкото се може по-страшно, като се надявали по този начин да изплашат злите духове.
Хората се страхували, че през отворената граница между мъртвите и живите, злите духове могат лесно да се промъкнат в домовете им и за това специално за тази нощ изготвяли необикновени фенери.
Често ги правели от тикви, но понякога и от дини или репи. Те изглеждали като черепи със запалена светлина от вътре.
Според легендата, ако не се нахранят духовете добре, те могат да поиска още нещо в добавка.
За това се изработвала тиквена глава, приличаща на чудовище, за да изгонва нечистите сили от жилищата.