Саможертва

Една нощ по време на гръмотевична буря, един работник от ЖП след оглед на своя участък, уморен потеглил към къщи. Изведнъж го ослепила мълния и силен гръм го хвърлил на земята. Мълнията повредила релсите и се запалила къщичката на работника.
Той искал да побегне да гаси дома, но сигнала на локомотива го спрял. Изтичал и запалил фенера, който вятърът бил загасил. Откъснал парче от червената си риза, покрил с него фенера и го издигнал високо. Идвал пътнически влак.
Машинистът забелязал червената светлина и влака спрял на няколко метра от разрушените релси. Работникът загубил дома, заедно с имуществото си но изпълнил дълга си. Той спасил живота на пътуващите хора във влака.
Това е саможертва. Да си готов да се жертваш за доброто на другите, забравяйки себе си, нуждите си, интересите си, за да спасиш хората, да им помогнеш, да им направиш добро, да им покажеш любов.
Човек трябва да се отрече от гордостта, злобата, завистта, омразата, нетърпението, алчността и суетата и да последва пътя на смирението, кротостта, любовта, търпението, ….
Никой не може да бъде едновременно горд и смирен, злобен и кротък, склонен да роптае и да е търпелив, сребролюбив и алчен, завистлив и любещ, стиснат и щедър. Ако искаш да бъдеш скромен, кротък, търпелив и любещ, остави гордостта, злобата, отмъщението, гнева, нетърпението, омразата и завистта.