В Нова Зеландия живее единствена по рода си птица киви. Тя не живее никъде другаде, следователно е ендемична за острова.

В Нова Зеландия са много горди с този факт, за това са поставили на емблемата на страната си киви.

Този, който чуе гласа на тази птица, изобщо няма да попита защо са я кръстили така. Всичко е много просто, тя вика: „Ки-ви! Ки-ви!“

Това необичайно създание има доста невзрачен вид: тялото му има малка крушовидна форма, покрито е сиви пера, подобни на гъста козина, има два крака и дълъг клюн.

Трудно е да се види киви, защото е нощна птица и живее в дупки.

Кивито не е съвсем малка, както си мислим. Тя има размерите на наша кокошка. Тази птица има криле, но те са много малки и са рудиментарни останки  с дължина не повече от пет сантиметра. За това те не се виждат, под перата на птицата.

Ако погледнете внимателно снимката, че разберете защо плода киви е получил такова име, те с птицата киви са много сходни на външен вид.

На плажа Хауловър в Маями се е случило нещо невероятно. Акула ухапала плувец. Необичайната ситуация се състои в това, че акула за първи път напада плувец.

44 годишният Елвин Ланс бил откаран в болница, след като получил ухапване на двата крака от акула, но се очаква да оздравее.

Причина за нападението е може би фактът, че спасителят на воден мотоциклет се опитал да предупреди изплашения морски обитател.

Това довело изплашената акула до невъоръжен плувец.

Животното било подложено на преследване и опитвайки се да се махне от района е попаднало в затруднено положение, вследствие на което нападнало.

Изглежда акулата е нападнала Ланс, когато той се е опитал да достигне брега.

Акулата бик е изключително рядък вид в Маями-Дейд. Те по-често се срещат на север, където през 1882 г. били зарегистрирани много случаи на нападения.

Докато работите, стремейки се напред, можете да установите, че стресът ви дърпа надалеч от целите ви. Проблемите на всекидневния живот често ни изкушават да използваме нездравословни продукти и удобства като временно решение, които водят до появата на стрес.

Но истината е, проблеми ще ни следват до края на живота ни. Ако чакаш живот без стрес, ще има да чакаш!

Стресът е избор. Ние се стресираме, когато решим да се съсредоточим върху собствените си ограничени възможности, вместо да погледнем към неограничени ресурси, достъпни чрез нашия небесен Отец.

Няма да имаме здраве, опитвайки се да преодолеем препятствията чрез собствената си воля, на нас не ни стига сила за това.

Съсредоточете се върху факта, че Бог е достатъчно голям, за да срещне всички предизвикателства, с които се сблъсквате и Той ще ви даде изходен път за всяко от тях.

Снегът е толкова бял, че всичко върху него се забелязва, даже и на голямо разстояние.

Ако вземете най-бялото това, което се намира под ръката ви, на фона на снега ще изглежда като мръсно петно.

Така е и в живота ни. Само временно можем да изглеждаме напълно морални и благоприлични. Ние сме доволни от факта, че не сме “ като другите хора“.

Но в сравнение с Божията чистота ни се оказваме мръсни и осквернени.

Независимо от греха ни и нечистотата ни, Бог все още ни обича.

И благодарение на това, Той е решил да ни даде такава чистота, които ние никога не можем да достигнем със собствени сили.

Ето защо Той изпрати Своя Син, Исус Христос, да умре за нас на Кръста.

Само когато нашите грехове са били измити в кръвта на Исус Христос, ние сме били в състояние да се избелим пред Бога като сняг.

Ние често идентифицираме думата радост и тази за щастие, защото вярваме, че щастието е удоволствие, сигурност и процъфтяване.

Но по този начин започваме да вярваме на лъжите, които дяволът се опитва да внуши на света.

Какво казва Яков: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато седнете удобно във фотьойла“ или „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни“?

Радостта и щастието са две различни неща, въпреки че могат да се преживеят и заедно. Щастието зависи от обстоятелствата, а радостта е от Бога.

Когато дойде мъка, щастието изчезва, а радостта остава, даже става още по-силна.

Причина за истинската радост е живот с Бога. Тя е свързана с осъзнаване, че този свят е временен и че един ден ние завинаги ще бъдем с Бога.

Радостта се основава на факта, че сега ние не виждаме Бога, но вярвам в Него и се радваме „с неизказана и преславна радост“.

Радостта води началото си от послушанието ни към Святия Дух, независимо от всичко.