Живели в една хладилна витрина сладоледи. Всички те били красиви и щастливи. Децата много ги обичали и постоянно молели родителите си да им купят от тях.
Един от сладоледите бил много горделив. Много често питали за него, но родителите не го купували, защото бил много „скъп“.
Сладоледът пискал от удоволствие, когато го избирали, но щом не го купували той гордо заявявал:
– Вас още днес ще ви изядат, а аз ще живея вечно!
Обикновените сладоледи изобщо не го забелязвали, те често били заменяни от нови. Новодошлите непрекъснато се оплаквали от транспортирането им от фабриката. Опаковката им била нестабилна и когато идвали тук били силно потресени, а вафлените им чашки по чудо оцелявали….
Гордият сладолед слушал, усмихвал се и злорадствал. Той смятал, че е най-доброто нещо на света.
Но една сутрин един от обслужващите витрината отворил капака й и изхвърлил гордият сладолед в кофата за боклук. Неговият срок за годност бил свършил и той започнал да се разваля и разтича.
Така гордият сладолед не могъл да живее дълго и щастливо, защото гордостта му пречела за това. А малките сладоледи били препълнени с щастие. Те радвали безброй деца, които постоянно искали да си близнат от тях.

Учени от Европа са създали месо за вегетарианци, което по вид и вкус напомня на обикновеното месо от животни, но 100% от продуктите в него са зеленчуци.
Заместителят на месо е разработен от виенски учени в Университета на природните ресурси и науката за живота заедно с колеги от Университета на Вагенинген, както и служители от 11 фирми, ангажирани в производството на храни, в рамките на проекта „LikeMeat“.
Инициаторът на проекта е Флориан Уайлд, изследовател от Института Фраунхофер, твърди, че производството на този продукт не носи никакви екологични рискове. Планира се в скоро време растителния заместител на месото да се пусне в промишлени мащаби. Той ще се отличава с ниска цена и дълъг срок за годност.
В идеалния случай, продуктът е подходящ не само за вегетарианци, но също така и за хора, страдащи от алергии.
Прототипът за производство на „псевдо месо“ е получен от учените в лабораторни условия. Миниатюрна фабрика изготвя лист месо с дебелина 1 сантиметър. На продуктът може да се предаде каква да е форма.

През 1916 г. В Ирландия избухнало „ Великденско въстание“ срещу британците.

Метежниците бързо завзели повечето правителствени сгради в Дъблин.

Бил изпратен допълнителен британски контингент, които превишавал по численост въстаниците 20 пъти. Веднага войските пристъпили към потушаване на бунта.

Англичаните нямали достатъчно бронетехника, а трябвало да решат въпроса за придвижването в града.

За това събрали импровизирани автомобили и шасита на камионите Даймлер и парови котли от завода на Гинес, в които прорязали отвори за да могат да стрелят от тях.

Тъй като бунтовниците не са имали тежки оръжия, дебелината на стоманените котли била достатъчна защита за войниците вътре, а цилиндрична им форма спомагала някои от куршуми да отскачат.

След въстанието, тези машини са били демонтирани, върнати на фабриката и продължават да се използва по предназначението си.

Какво може да се приготви от макаронени изделия? Отваряте кулинарната книга или някой сборник с рецепти и четете. Но тези „ястия“, които приготвя Сергей Пахомов, не се числят към тях.
Първо те не се варят, второ те са истински произведения на изкуството. Това са миниатюрни скулптори изобразяващи различен вид транспорт.
За Сергей това е хоби. което се е зародило от идеята за създаване на реклама за тестени изделия. Движещите модели на автомобили, самолети и всякакъв друг транспорт надживели фабриката за производство на макаронени изделия. Тя била затворена, но изкуството на Сергей живее и процъфтява.
Първата фигурка от макарони, авторът е направил преди пет години.  Днес колекцията му е огромна и разнообразна. В нея има коли, мотори, резервоари, самолети, трактори, камиони, хеликоптер … Всеки модел не е просто фигурка. Колелата се въртят и вратите и люковете се отварят. Не е чудно, че авторът прекарва по 30 часа над всяка една от тези миниатюри.  Казва, че внимателно подбира материала за тях и може да купи, само за една част, целия пакет от тестени изделия. Което не е годно като материал за изработване на съответната фигурка, се вари и изяжда.
Много пъти са му предлагали на шега да свари и изяде един от експонатите в колекцията си. но скулпторът се е отказвал. Детайлите за залепени с лепило, а при варене могат да се окажат токсични.
Такава стриктна работа дисциплинира, успокоява  и отвлича вниманието. За това занимание Сергей изразходва много часове от свободното си време. Днес той е единственият собственик на патента за сувенири от тестени изделия.

В твоето тяло различните клетки знаят какво да правят. Кога да растат, кога да спрат да правят това. Кога да произвеждат известни вещества и кога да не ги произвеждат, а и когато ги произвеждат, знаят точно колко — ни повече, ни по-малко. Отделната клетка донякъде е независима химическа фабрика, но всички черпят от общ запас суровини, които им се доставят от обща транспортна система. Всички изхвърлят отпадъците в общи канали и всички заедно допринасят за цялостното съществуване на организма.
Ако един музикант пише симфония, питаш ли коя точно клетка от тялото му е наредила симфонията да бъде написана и е надзиравала композирането й?
Да всяка клетка е същевременно самостоятелна и част от даден орган в тялото. От нейното състояние зависи положението на дадения орган, а от там и на целия организъм. Така, както ние сме индивиди, но съдействаме за изграждането на обществото, така и клетката е част оказваща влияние в организма ни.