Ерик Вайхенмайер е първият сляп човек, който е покорил най-високите върхове на седемте континента. Последният от рекордните му изкачвания е връх в най-високата планина на Австралия.
Тридесет и три годишният американец е изкачил връх Косцюшко издигащ се на височина 2195 м над морското равнище. Изкачването е направил с група от 100 алпинисти.
Вайхенмайер в едно от изказванията си твърди: „Изкачвайки се на седемте най-високи върхове, искам да покажа на хората, че цели, които им се виждат невъзможни, могат да бъдат достигнати“.
Ерик живее в град Голден щата Колорадо. Той започва своя път към покоряване на върховете през 1995г. Първият изпречил му се връх бил 6096 метровия Мак-Кинли в щата Аляска, най-високият връх в Северна  Америка. През 1997г. достига 5802-метровата точка на връх Килиманджаро в Африка. Две години по-късно стъпва на 6152 метровия Аконкагуа в Южна Америка, а през 2001г, покорява 4820 метровия планински масив Винсон в Антарктида. В същата година неговият крак докосва 8850 метровия великан Еверест. Три месеца преди това слепият алпинист, заедно с група от Седма експедиция изкачва руския Елбрус, който на височина 5 553 метра се явява най-високата  точка в Европа.
Вайхенмайер  в резултат на рядко заболяване на очите, загубва зрението си напълно на 13 години. Но това не му пречи да продължи образованието си и да се занимава със спорт. Той е бивш учител от едно средно училище и треньор по борба. Увлечението му по алпинизма е още от ранните му детски години.

Някой си Евал се учил при Протагор. Те сключили договор, в който се казвало, че ученика трябва да заплати обучението на учителя си, ако спечели първото си дело в съда. И обратно, ако го загуби отпада споразумението за плащане.
Свършвайки обучението си Етвал не бързал да се включи в някое съдебно дело. На Протагор му омръзнало да чака Етвал и го дал под съд. Своето искане той аргументирал така: „Каквото и решение да вземе съда, Етвал трябва да ми плати. Ако спечели, трябва да ми заплати според договора, ако загуби, то ще плати съгласно решението на съда“.
На това Етвал отговорил: „Ако спечеля, съда ще ме освободи от необходимостта да платя. Ако решението на съда не е в моя полза, то аз съм загубил първото си дело и няма да плащам по силата на нашия договор“.
Този парадокс се отнася към неразрешимите спорове. Защо?
Според мен парадокса възниква, поради недостатъчно уточнение на договора. Ако в договора е казано, че Етвал трябва да загуби или спечели в качеството си на защитник, тогава претенциите на Протагор биха били обосновани и не би се стигнало до процес. В случая Етвал е бил обвиняем и иска на Протагор се явява странен.