Изолда Извицкая разказвала, че по време на снимките на комедията „Към Черно море“, тя е осъзнала колко е важна физическата подготовка на актьора и че е важно да си в състояние да контролираш тялото си, за да бъдеш винаги във форма.
Филмът има такъв епизод, където Ирина-Извицкая закъснява за занятията в училище по шофиране.
Сцената трябвало да се снима два пъти. На първото снимане било установено, че актрисата не умее да бяга. Тя безнадеждно изостанала зад съпътстващата я колата с камерата.
Няколко седмици по-късно, при второ снимане, било установено, че скоростта, с която се движит операторът в колата е твърде малък за Извикцкая. Тя изпреварила превозното средство и била много по-напред от него.
За това ѝ помогнала усилената тренировка на стадиона.

Може да не вярвате, но има хора, които са доста възрастни и въпреки всичко са променили драстично живота си и са зашеметили околните с постиженията си.
Баба Мозес никога не е ходила на училище, нито в художествена академия, но станала една от най-известните художници в Америка.
Тя живеела в малка ферма. Още от детските си години работила много.
Започнала да рисува на 76 години. Нейните първи картини висели в местната аптека.
Минаващ през селото инженер, интересуващ се от живопис, на безценица купил няколко нейни картини и ги поставил в своята галерия.
Така баба Мозес стнала най-известната художничка в Америка. Нейни картини подарявали за рождените дни на президента на САЩ.
Тя починала на 101 година и създла повече от 1600 картини и рисунки.

Децата имат странен начин на поведение, при който не спестяват истината.
Представете си парк, пейка, а на нея седи момченце. Изглежда много малко, но чете, нещо за …. „комтютри“.
Приближава една жена. Тя изпадна в умиление и започна някак угоднически:
– О, какво момченце, а какво правим тук? На колко си години?
– На четири.
– А какво четеш?
Детето мълчаливо показа списанието.
– Навярно вече на училище ходиш?
Малкото момче с леден тон каза:
– Жено, казах ви на чист български език, аз съм на четири години!

Често се говори, че някои предмети в училище се преподават скучно. За много от тях се казва, че са лишени от практическо приложение в живота.
Например физиката не е лишена от примери за приложение, дори в еджедневието. Тя е приложима във всяко технологично завоевание.
А как мислите, физиката има ли връзка с психологията? Не?
Помислете, скороста на звука е странно нещо.
Това, което родителите ти казват 20 години, те стига чак, когато станеш на 40!
Такова забавяне май и квантовата механика трудно ще обясни!?

Фобии са резултат от комбинация на външни събития, както и на генетична предразположеност. Когато изпитваме фобия, у нас се появяват симптоми като бързо и затруднено дишане, нередовен сърдечен ритъм, изпотяване и гадене.
Учудващо е, но много от доста странните фобии са свойствени за много от нас, въпреки че ние не подозираме за съществуването им.
Ето и някои от тях.
Страх от чесън
Този страх се изразява в избягването на ядене на чесън, изтръпване при вида му или усещайки миризмата му. И все пак миризмата на чесъна е полезна, тя прогонва комарите.
Съществува страх от ходене на училище.
Тази неприязън е присъща за 5 процента от населението. Страхът се корени в трудности при обучението, неспособност за справяне със напрежението в образователния процес или травматични събития, като например тормоз от съучениците.
Деца и юноши, страдащи от тази фобия, отказват да ходят на училище, оплакват се от въображаеми заболявания, избягвайте контакт с други хора.
Среща се и страх от родителите на мъжа или жената.
Характеризира се с постоянен страх или тревога при мисълта, че трябва да се общува с някой от родителите на съпруга или съпругата.
Страхът от тъщите и свекървите е в резултат от погрешни очаквания, че тъщата или свекървата ще бъдат като майката. От тази фобия страдат не малко младоженци.
Колкото и смешно да звучи има фобия свързана с брадите.
Някои хора свързват брадата с занемарени хигиенични навици на мъжете и това ги прави отблъскващи.
Някои жени смятат, че човек с окосмяване по лицето символизира “ подозрителна склонност към индивидуализъм и липса на загриженост“.
Може и да не ви се вярва, но някои хора страдат от страх да чуят добра новина.
Ние знаем, че всеки обича добрата новина и не харесва лошата, но има хора, които се страхуват от всякакъв вид добри новини.
Една от възможните причини е опасението, че зад така наречената добра новина може да се крие някаква неприятна вест. Такова лице умишлено се заобикаля с негативни или песимистични представи. Поведенческата терапия може да помогне на такива хората да придобият увереност и оптимизъм.