Канадските учени са разработили електронна бельо, предназначено за предотвратяване на рани при залежаване на парализирани хора и пациенти.
Изследователи от университета на Алберта са създали специално бельо от антибактериални тъкани.  То се използва за направа на тренировъчен костюм.
На гърба на гащите има два отвора, осигуряващ достъп до метална решетка На нея са поставени четири сменяеми електрода, включени към закрепения на пояса миостимулатор –  прибор, който генерира електрически импулси, заставящ мускулите неволно да се съкращават.
Приборът е програмиран да подава 10-секундна серия импулси на всеки 10 минути.
Това е напълно достатъчно да осигури без прекъсване кръвоснабдяване на притиснатата част от тялото и предотвратява образуването на рани при залежаването.
Бельото е наречено Smart-e-Pants. Изпитано е на 25 обездвижени пациента, които са потвърдили безопасността на употребата му. За да се потвърди ефикасността на електроното бельо, са необходими още тестове, които ще продължат най-малко пет години.

Скоро чилийски и испански учени са направили изследвания в пустинята Атакама, намираща се Чили. Тази област е най-сухото място на Земята. Много учени смятат, че това е аналог на марсианската пустиня.
За замръзване  в пустинята изобщо не става дума, дъжд вали веднъж на 10 години, а почвата е богата на концентрирани соли.
Червената планета много се отличава от тази обстановка, защото там през цялата година всичко е замръзнало, а повърхността се намира под непрекъснатото въздействие на ултравиолетовите лъчи.
Въпреки това учените използват пустинята Атакама като „опитно зайче“. Преди да изпратят апарат на Марс те го изпробват в чилийската пустиня.
Съвсем наскоро е била тествана технология, която може да открие живи организми. Това устройство е създадено от испански учени. Използвайки я, те вземат почвени проби извлечени от различни дълбочини.

В последните години биоинжинерите са създали невероятно количество миниатюрни устройства, които могат да повторят функциите на изкуствени анализи. Към такива биоконструкции може да се отнесе изчислително устройство и дисплей създадено от колония на Е. коли, а също и няколко десетки ДНК компютри.
Скоро група британски и японски учени са създали първият ДНК робот. За целта е бил разработен микроскопичен „двигател“ състоящ се от няколко молекули ДНК. Тази конструкция е в състояние да се придвижва в пространството в произволна посока. Освен това миниатюрният робот може да получава команди от оператора, в реално време и въз основа на тях да промени курса си. Този робот може да използва данни от вътрешната памет.
Роботът се състои от едноклетъчни кратки последователности на ДНК, обединени в една нишка. Нейния отделен участък е отделен от „паметта“ на биоустройството. Конструкцията се придвижва от един възел на пътя до друг. За този цел по целия маршрут са разположени на равни разстояния микроплатворми.
Има и особени „стоп-възли“, които блокират движението на робота. За да продължи роботът трябва се се свърже със съответния възел съгласно един от протоколите закодирани в паметта. Блокировката може да се премахне и ръчно. За това се използва специален разтвор от молекули, съдържащи същите инструкции, записани в паметта на микро робота.
В резултат от направените експерименти, 65% от миниатюрните биомашини са стигнали целта си. А три робота са се справили с поставените задачи за 200 минути.
Според биотехнолозите, това изобретението няма практическо приложение, но то може да послужи като основа за създаването на по-сложни структури. Например, за доставяне на жизненоважни медикаменти в някои части на човешкото тяло.

Британски учени са помогнали да момче да се върне към нормален начин на живот. То е имало нарушения в централната нервна система.

Лекарите са поставили два електрода в мозъка на Роби Оунстоун и бетерия в тялото му.

Детето е било болно от дистония. Изкривявали се краката му и той падал. За няколко месеца то нацяло загубило способността си да ходи, да се храни и облича. Това станало през 2009г.

Родителите веднага се съгласили на операция, но лекарите предупреждавали, че това е много опасно. На първия етап  лекарите се опитали да използват по-малко драстични методи, като например отпускане на мускулите на момчетата с инжекции, но нищо не се получило.

Единственият изход бил, чрез операция да се вкарат два електрода. Единият електрод изпращат импулси от мозъка към мускулите, а другият предава сигнал от имплантираната в стомаха батерия към мускулите.

Операцията на Роби е продължила 6 часа и се е оказала успешна. Момчето вече може да ходи и всеки ден състоянието му се подобрява.

Охтоподите обитават не само тропическите води, но и моретата на Арктика и Антарктида. Биолозите са успели да разберат, какво помага на тези главоноги да оцелеят в студена вода.

Учени от университета на Пуерто Рико сравнили физиологията на осмоногите, които населяват моретата в Арктика и Антарктида с топлолюбивите видове. Те открили, че причина за това са калциевите канали.

Те са комплекси от протеини на мембраната на клетките, пропускащи навътре и навън йони на калция. Сред калциевите канали има и такива, които са чувствителни към температура. Те работят по различен начин при тропичните и полярните охтоподи. Тази причина не се крие в гените. Гените работят по един и същи начин, но на матрицата им се образува матрична РНК. Именно тя се изменя при осмоногите. От това се променят и протеините в калциевите канали, които се синтезират с помощта на иРНК.

Промяната на протеините позволява на октопода да живеят в студена вода.