Независимо от създадените схеми за социален паразитизъм, на мравките робовладелци често се налага да имат работа с мравките роби, които престават да се грижат за господстващото потомство и убиват ларвите на господарите.
Привикнали сме да мислим за мравките, като неуморими труженици, работещи за доброто на колонията си. Въпреки това, необичайното развитие на способностите за самоорганизация, довели до това, че много видове мравки преминали на своеобразен социален паразитизъм. Така северноамериканските  Protomognathus americanus нападали гнездата на Temnothorax longispinosus.
Възрастните потомци убивали, а потомците взимали със себе си, като роби. В чуждото гнездо поробените мравки се грижели за яйцата и личинките. Те ги чистели и хранели. Този начин на живот води до катастрофи.
Преди няколко години, изследователи от университета „Йоханес Гутенберг“ в Майнц открили, че поробените видове атакували яйцата и ларвите, за които те трябвало да се грижат.  „Въстаналите роби“ не са изолиран случай в лабораторията, а често срещана ситуация.
Учените са установили, какъв процент от поколението мравки оцеляват. Броят на оцелелите ларви варира от 27% до 58% и горната цифра е още по-висока, когато ларвите се възпитават без робите и достига 85%. Робите мравки разбирали, че се грижат за чужди ларви от издадените непознати феромони на обектите и спирали да се грижат за тях и ги унищожавали.
Мравките роби не постигат никакво облекчение на живота си при бунт, но в замяна на това намаляват растежа на чуждата колония. Това означава, че хищническите набези ще бъдат по-малко. Мравките роби ще помогнат и на други колонии, които трябва да се справят с нашественика.
Ако робите не се бунтуват охотно, това означава, че няма наблизо техни близки и те не намират особен смисъл да се стараят.

Един човек четел Библията, докато пътувал във влака. Изведнъж на лицето му се появило удивление.
– Това е интересно, – промърморил човекът, – така и трябва да бъде.
– Какво толкова интересно прочетохте? – попитал младежът седящ до него.
– Господ е разделил Червеното море и евреите са преминали по-сихо. Това е истинско чудо! – възкликнал четящият.
Младежът се засмял и казал:
– Глупости, учените казват, че тогава водата е била до колене.
Мъжът продължил да чете по-нататък. Изведнъж скочил:
– Но това е много яко!
Младежът недоверчиво надникнал в книгата:
– Какво толкова е станало пък сега?
– Там , където водата е била до колене, както твърдяхте вие, Бог е потопил цялата египедска армия._

Изследователи от Гана и Великобритания забелязали, че въпреки недостига на влага, през последните 40 години в Западна Африка, биомасата в района съвсем не е намаляла.
Тази находка напълно опровергава предположението, че с настъпване на сушата всички растения без изключение ще изсъхнат и вместо да поглъщат въглеродния двуокис, той ще се отделя в атмосферата.
Времето за наблюдението е продължило от 1990 г. до 2010 г. Били изследвани 10 хиляди дървета и растения. По време на суша те цъфтели.  Между тях се оказали малко изискващи и по-приспособени видове. Изглежда растенията загиват от недостиг на влага само при краткосрочни и внезапни засушавания.
Ако засушаването продължава десетилетия, както в Западна Африка, във флората става преразпределение на ролите. Общия баланс на циркулиращия въглероден газ остава ненарушен, за сметка на светлолюбиви растения с малки потребности за вода, които започват да се увеличават в сравнение на сенколюбивите вечно зелени тропически видове. В първите се е изработил имунитет срещу сушата. Биомасата в гората при такова разпределение може да нарасне.
Учените трудно могат да определят, кое игнорира засушаванията в другите части на планетата. Те не са много сигурни, че при продължително отсъствие на вода, растенията сами ще могат да намерят изход от положението. Въпреки запазването на общата биомаса, броят на видовете в тропическите гори постоянно намалява.
За учените е очевидно, че за кратките и продължителни суши в моделирането и прогнозирането трябва да се използват много различни стратегии.

Тази швейцарската обсерватория е построена през 1937 г., за да се извършват научни изследвания в високите части на планините. Сградата се намира на 3571 метра над морското равнище.
Обсерваторията е разположена на превала, който свързва върховете Мьонх и Юнгфрау, в т.нар. Бернски Алпи.
В непосредствена близост до обсерваторията се намира и най-високата жп гара в Европа, което е малко по-ниска от нашия обект, само на 3454 метра над морското равнище. Благодарение на нея се е появила тази обсерватория. Първоначално учените е трябвало да живеят в палатки.
Гарата и обсерваторията са свързани чрез тунел, на който има специален асансьор. Обсерваторията е предназначена за учени, но предприемчивите швейцарци са направили това място достъпно и за туристи. За целта е построена специална площадка, която дава възможност на всеки да се запознае с  красотата на Алпите.

Група испански изследователи, открити в най-дълбоката пещера на света Крубера-Вороня, намираща се в планината Арабика в Абхазия, уникална екосистема. Тя включва неизвестни видове безгръбначни.
Изследователският екип, който включва испански, руски и португалски учени се е спуснал на дълбочина от близо две хиляди метра и е открил нови видове живот. Биолози пещерняци очаквали, че тъй като се движат към дъното на пещерната фауна ще стане по-бедни. но били приятно изненадани от факта, че срещнали различни представители на животинския свят: бръмбари, лъжливи скорпиони, ракообразни, и т.н.
А откритията, направени на 2-км дълбочина, надхвърлили всички очаквания. Там те открили цяла екосистема и шест вида безгръбначни, четири от които били неизвестни досега. Те са се адаптирали към живота на голяма дълбочина, с ограничени ресурси на храна, при постоянна температура и почти 100% влажност.
Тази пещера навярно съхранява още много тайни, който предстоят да се разкрият.