Този басейн е с дължина повече от хиляда километра. Той се простира от Уедълското море до полюса. Това е една от основните особености на Антарктическия континент.

Въпреки че американците отдавна са достигнали на континента и дори са построили база там, какво има под дебел слой лед, все още остава загадка.

Използвайки геодезически данни, получени още по време на Студената война и с помощта на спътниковия проект PolarGAP, учените са искали да разберат как се мени магнитното поле на земята.

За да завърши събирането на данни, учените изследвали пейзажа с помощта на самолети Twin-Otter, оборудвани с радари, лазерни алтиметър и гравитационни и магнитни сензори.

За сега данните се обработват, но наличието на огромно море под леда екипът вече може да потвърди.

За измерване на много дълбоки части на океана, учените използват сонди бомби.

В падините на морските дълбини се хвърля динамит и от борда на кораб се записва ехото, което дава възможност на учените да оценят дълбочината.

Докато някои учени подлагат на съмнение точността на подобен метод, ако се разгледат приблизителните резултати, те са доста впечатляващи.

До днес, освен Марианската падина, са известни още 4 други свръх дълбоки падини, чиято дълбочина е повече от 10 хиляди метра: Кермадек, Курило-Камчатска, Филипинска и Тонга. Всички те се намират в западната част на Тихия океан.

Много държави, градове и култура се конкурират кой е по-горе. Строителството на кули е занимавало хората от различни народи още преди 3-4 хиляди години назад.

Това начинание не е загубило силата и въздействието си и днес. По природа човек винаги се интересуват от това как да изглежда света, в който живее, гледайки го от птичи поглед.

Кулата „Мур“ е проектирана с цел човек да наблюдава от високо природата на Австрия и да ѝ се възхищава.

Тя е конструирана и построена от архитекти от Мюнхен близо до австрийската-словенската граница в рамките на „Европейския Зелен Пояс“.

Изградена с любов към науката, кулата е оформена като двойна спирала и е висока 27 метра. Върхът ѝ се издига над върховете на дърветата.

Тези посетители на местният природен резерват и град Госдорф, които не ги мързи да преодолеят 168 стъпала, ще попаднат на наблюдателната площадка със сложна форма, от където австрийските учени наблюдават живота на територията, където земята, която хората са усвоили, еколозите отново я връщат в първоначалния ѝ вид, колкото зелена, толкова по-добре.

За да се докаже този факт, учените са създали специален лабиринт, наподобяваща прашка. Двете стени се събирали, а в ъгъла била поставен храна, която трябвало да привлича костенурките. За да достигнат храната животните трябвало да минат по стената.

За експеримента били взети четири костенурки. На всяка от тях се давали 12  възможности, за да се досетят как да достигнат храната. В началото на експеримента нито едно животно не се справило със задачата.

За да им помогнат, учените решили да покажат на костенурките как да намерят храната.

Специалистите забелязали, че след няколко нагледни примера, костенурките са научили да преодоляват препятствията и запомнили как трябва да действат.

Този факт ясно показва, че костенурките са в състояние да се научат на определени действия.

След това усложнили задачата, като променили структурата, правейки я симетрична.. Животните отново не се справили със задачата.

Учените забелязали, че костенурките преодоляват трудностите с механични способи, но ако им се покаже как се действат, те се обучават лесно.

Астрономите от Института Вайцман в Израел, Центъра за изследване на тъмната материя и тъмната енергия в Дания в сътрудничество с британските изследователи от Белфаст са наблюдавали рядко космическо явление.

Те видели как черна дупка поглъща приближаващата се към нея звезда.

Първоначално учените са смятали, че наблюдават умираща масивна звезда, но сега са уверени, че звездата е била погълната от квазера.