Учени от Станфордския университет са открили прилики между принципите за събиране на храна на червените жънещи мравки и алгоритъма на протокол TCP / IP, лежащ в основната на организацията на Интернет.
Информация между две точки в мрежата се изпраща като малки пакети, и когато те идват до втората точка, до първият елемент се изпраща потвърждение за получаването. Ако потвърждението дойде по-бързо, количеството на изпратените пакети от първата точка се увеличава и обратно.
Подобен принцип се наблюдава при мравките. Колкото повече събирачите на храна се връщат от даден район, толкова повече нови работнички от мравуняка отиват там.
У мравките са забелязани и други паралелни алгоритми с TCP / IP, като “ бавен старт“ и “ таймаут“.

Японски учени са разработили революционен начин да “ препрограмират“ живите клетки в стволови клетки, без да се намесват в тяхното устройство и дейността на гените с цел отглеждане от тях на всякакъв тип тъкан. В бъдеще това ще направи качествен пробив в регенеративната медицина.
Революционното откритие е направено от група изследователи от японския институт за природни науки “ Riken „, ръководена от 30 -годишния Haruko Obokata.
За да се превърнат кръвните клетки в стволови просто трябва да се поставят в среда с висока киселинност.
Това явление се нарича STAP, което означава “ придобиването на плурипотентност под въздействието на дразнители“.

Както бе посочено от учените, тези стволови клетки са пълноценни във всеки смисъл на думата. По този начин, те могат да бъдат превърнати в отделните тъкани на тялото, а също са способни да „се интегрират“ в съществуващ ембриона. Тази способност, наречена химеризация, се смята за изключителна способност на ембрионалните и „препрограмираните“ стволови клетки.

Според биолозите, основният недостатък на тези клетки е тяхната ниска способност за самостоятелно делене за дълго време. Въпреки това, ако  ги сложат в благоприятна среда се „препрограмират“ в стволови клетки и тяхната култура ще започне да расте и да се превръща в аналог на ембрионални клетки.

Американски учени са установили, че лошите взаимоотношения с родителите допринасят за затлъстяването.
Изследвани са 427 деца и взаимоотношенията им с родителите.
В частност, учените са установили, че в семейства, в които децата и родителите са формиралии лоши отношения, често е налице ситуация, в която децата са със затлъстяване.
Според изследователите, стреса допринася за преяждането, а „оскърблението“ и негативните емоции превръщат всичко изядено във вредни продукти.

В съответствие с новите изследвания учените от колежа при Лондонския институт, доказали, че щастливият човек е по-малко податлив на процеса на стареене, отколкото връстниците си, които са по-песимистично настроени.
За да направят подобни изследвания, учените са наблюдавали три хиляди човека, жени и мъже на възраст над 60 години.

Наблюденията са направени през последните 8 години.

Благодарение на цяла серия от проучвания, изследователите са открили, че хората, които могат да получат удоволствие от всеки ден, са по-малко предразположени към стареене, отколкото тези, които са в депресия.
Хората, които ценят всеки миг от живота си и се отнасят към него с голяма любов, бързо се движат и извършват съответно спешните дела по-ефективно.

Джозеф Овертон е описал, как напълно чужди идеи на обществото се взимат от помийните резервоари на общественото презрение и в крайна сметка се закрепват като нормативни актове.
Интернет дава възможности за решаване на всеки проблем, той е така нареченият „Прозорец на възможностите“.
В пределите на този „Прозорец“ идеите широко могат да се обсъждат, открито да се поддържат, пропагандират и накрая да се закрепят законодателно. „Прозорецът“ променя своите възможности, той може да приеме и идеи съвсем чужди на обществения морал, напълно отхвърлени, но ги предлага на всеобщо обсъждане, натрапва в масовото съзнание и накрая побеждава. Те стават закон в обществото.
Това не е просто промиване на мозъците, а финна техника.
Вземете за пример нещо напълно безсмислено. Нека да бъде канибализъм, това е правото на гражданите да се изяждат едни други, това е буквално. В обществото се изгражда „бойно поле“ за проблема. Поставят се на външните фланговете плашила – специално поддръжници и противници на радикалния канибализъм. Реалните противници са нормални хора, които не искат да бъдат безразлични към проблема. Последиците описани от тях плашат голяма част от хората. В медиите се допускат всички с изключение на реалните противници.
След това учени и журналисти доказват, че в историята от време на време на хората им се е случвало да се ядат едни други и това си е съвсем нормално. В днешно време това можело да стане и популярно. Та нали сме толерантно общество, в което няма идеали, ясно разделение на доброто и злото. Общество опиращо се на всепозволеност.

И резултата не закъснява, появява се нов закон.

Какво да правим тогава, когато в обществото ни се натрапват налудничеви норми?
Ти смяташ, че сам не можеш да направиш нищо срещу това?
И си напълно прав, сам човек не може да направи нищо.
Но си длъжен да останеш човек. А човек с помощта на Бога може да намери изходен път и да реши какъв да е проблем.