Всеки от нас губи съзнание на регулярна ежедневна основа. Това състояние се нарича сън. На учените до днес не им се бе отдало възможност да разберат, коя част на мозъка контролира състоянието ни на сън и бодърстване. Сега те са успели да разрешат пъзела. Разгадаването на загадката е станало съвсем случайно, когато наблюдавали пациентка с епилепсия.
Експериментите с електронна стимулация на мозъка позволили на учените да активирате и деактивирате този вид ключ.
По време на изучаването на мозъка на пациентката един от електродите бил поставен в клауструма – тънък слой неврони, разположени между основните структури на мозъка. Този участък до сега не е изследвал с електроди поставяни по-надълбоко.
Когато в тази зона е бил насочен високо честотен електрически сигнал, пациентката е загубила съзнание. За разлика от епилиптичния припадък, когато човек спира всякаква активност, жената започнала да забавя говора си. Говорела все по-тихо и се движила бавно, до стигане на пълна неподвижност, когато тя не отговаряла на въпросите и не реагирала на визуална стимулация.
Когато електрода бил махнат от зоната, пациентката, която била в пълно безсъзнание се върнала към нормалното си състояние, без никакви спомени от това време.
Това откритие има голям потенциал за употреба при пациенти с епилепсия или гранични състояния на съзнанието, но сега то е в много ранен етап, към днешна дата този „ключ“ е тестван само върху един човек. Въпреки това, активирането на зоната за откриване на съзнанието е изключително важно за по-дълбоко разбиране на нашия мозък, казал е изследователят на проекта Кристоф Кох.
„В определени граници, ако знаем, как възниква съзнанието и какви части на мозъка участват в този процес, ние можем да разберем, кога е налице и кога не. Имат ли роботите съзнание? А човешкия ембрион?Имат ли съзнание котките, кучетата или червеите? Това откритие е изключително интригуващо, но това е само една тухла в огромната сграда на съзнанието, което се стремим да построим“.

Комарите са не само досадни, но и опасни, напълно безполезни. Някои учени смятат, че изчезването на тези кръвопийци почти никакво въздействие няма да има върху екосистемата. Въпреки това, те могат да бъдат носители на смъртоносни болести.
По повод Световния ден на здравето в Шри Ланка е излязъл първият вестник в света, отблъскващ комарите. Броят е резултат от съвместната работа на редакцията на изданието Mawbima и рекламна агенция Leo Burnett.
Вестникът е напечатан с боя, към която е прибавен репелент. Изданието може да се отличи от другите броеве по стилистичното изображение, на което насекомите се смачкват от буквите на синхалската азбука.
Проектът е насочен главно към предотвратяване на острата заразна тропическа треска, от които през 2013 г. са засегнати 30 000 души. Вестник рекламира с плакати аромата на цитрусовото масло – средство широко използвано като репелент против насекоми.
Първият тираж на вестника е разпродаден до 10 часа сутринта. В сравнение с другите стари издания популярност на Mawbima, отблъскващо комарите, е нараснала с 30%, или 300 000 читатели.

Учените смятат, че този „ефект на обратния път“ не е резултат от това, че се минава по добре познат маршрут, както се смяташе до сега, а заради различните очаквания.
Водещият изследовател Нилс ван де Вен от университета Тилбург в Холандия е заявил, че тъй като хората често подценяват колко време ще отнеме пътуването, го възприемат като дълго. Въз основа на това чувство, пътникът очаква пътуването на връщане също да бъде дълго, но той се оказва по-кратко, отколкото се е очаквало.
Изследователите отбелязват, че прекалено оптимистична оценка за времето, прекарано на път, води до илюзията, че пътуването на връщане е по-късо.
Това заключение се основава на три кратки проучвания, в които са участвали 350 души, които са пътували по различни начини: с автобуса, с велосипед…
Резултатите, получени от учените разрушили популярнното обяснението, че обратният път е по-кратък, тъй като вече е известен и следователно е по-предсказуем за пътуващия.

Китайските учени събрали 360 студенти и да ги разделили на групи по шест човека. Всеки участник провел по 300 игри срещу членовете на своята група. Победителите били наградени финансово, в зависимост от броя на победите.
Класическа теория на игрите предлага на участниците да се придържат към стратегията на случаен избор. По този начин ходове са напълно непредсказуеми и неочаквани за противника. При тази схема двамата играчи избират „камък“, „ножица“ или „хартия“ с еднаква вероятност – известена като „равновесието на Наш“, в чест на Нобеловия лауреат Джон Форбс Наш.
В китайския турнир всички играчи средно са избирали „камък“, „ножица“ и „хартия“ в равни количества.
Въпреки това, организаторите забелязали различни схеми и стратегии, които в крайна сметка обуславяли победителите и губещите.
Побеждавайки в една игра, например, с „камък“, играчът повтарял своя избор и в следващия рунд. Ако губел правели друг ход. Например, ако в едната играе с „камък“ в следващата играел с „хартия“.
Стратегията „спечелил – остава, изгубил – сменя“ е известна в теорията на игрите, като условна реакция.
Изследователите смятат, че човек подсъзнателно се подчинява на нея на интуитивно ниво.

Новата технология, която, според създателите, може да реши проблема със запомняне на пароли, е била регистрирана в PeerJ. Тя се основава на способността на човек да познава лица.
Многобройни проучвания в психологията показват съществена разлика във възприемането на познати и непознати лица. Човек може лесно да намерите познат образ между хилядите лица на други хора. Той го идентифицира, дори и когато е в лошо или размазано състояние. Непознатото изображение на лице, обратно не се запомня. Различните снимки на едно и също непознато лице, често се възприемат като принадлежащи на различни хора.
Технологията FaceLock, предложена от учените, използва този ефект за създаване на нов тип удостоверяване.
Способността на човек да разпознава познати лица сред различни снимки се планира за създаване на потребителско „заключване“. Така достъп ще има всеки, който може да различи лице сред изобразените.
За да се регистрира в системата, потребителят определя набор от физически лица, които са познати за него, но непозната за другите хора. Например, любимият джаз музикант, покер играч или урбанист. Комбинирайки изображенията, учените могат да създадат набор от физически лица, които знае само този човек.
Познаването на тези лица е ключът към  FaceLock.
„Ключът“ се състои в познаването на едно лице от набор лица, като останалите са непознати за потребителя. Разпознаването на потребителят е избор на познатото лице във всяка комбинация от такива, за мошеника това е много трудно, тъй като той не знае, кое от лицата е познато на притежателя на акаунта.
Такъв подход има редица преимущества. В случая човек не трябва да запомня нищо, а познатите лица не могат да се забравят.