Първи стъпки в науката и то в космически размери е демонстрирал ставрополски ученик с разработената от него лунна научна станция.

Под огромния купол има лаборатории, екологически вредни за земята производства и технически постановки за извличане на полезни изкопаеми….. Всичко, което може да се построи на спътника на Земята.

На Луната е открит рядък изотоп на хелий, който може да бъде гориво за термоядрени реакции. От това вещество има много там. Тъй като на Луната  няма атмосфера, то натрупването му се е дължало на слънчевия вятър. На Земята 1 килограм от него струва 20 милиона долара.

Триизмерния модел на луниия комплекс е вече готов. Почти всички системи са автоматизирани, така че един диспечер ще контролира няколко процеса. Огромният купол защитава от метеорити и радиация. Тук ще има станция за космически кораби, където ще се прави диагностика, ремонт и зареждане с гориво на самите кораби.

Създателят на проекта мисли глобално и не смята да се задържа дълго само върху Луната. Сега той работи по проблемите на тераформирането. Тази сложна дума не означава нещо повече от изменение на климатичните условия на планетата, което се изразява в създаване на атмосфера, определена температура и екоусловия подходящи за човешкия живот.

Тексаският ученик Бати Линдън имал толкова слаба имунна система, че не можел да бъде сред своите връстници. Това било опасно за живота му.
Но сега той посещава училище благодарение на робот. Самият робот е платформа на колела с малък екран, камера, микрофон и говорител в горната част.
Ученикът получава достъп до робота чрез личния си компютър и уеб камера, която работи в класната стая в режим телеконференции.
Бати може дистанционно да управлява робота и да го премества от една класна стая в друга.
За момчето, което е прекарал голяма част от живота си изолирано от своите връстници, роботът представлява шанс не само за по-добро образование, но и възможност за по-голяма свобода и завързване на приятелства.
Роботът е рядко съчетание на нужда от общуване на човек с другите и техническа система с новаторско мислене.
Навярно в бъдеще ще бъде помогнато и на други деца, макар различни от разгледания случай, но изолирани от останалите.

Някой си Евал се учил при Протагор. Те сключили договор, в който се казвало, че ученика трябва да заплати обучението на учителя си, ако спечели първото си дело в съда. И обратно, ако го загуби отпада споразумението за плащане.
Свършвайки обучението си Етвал не бързал да се включи в някое съдебно дело. На Протагор му омръзнало да чака Етвал и го дал под съд. Своето искане той аргументирал така: „Каквото и решение да вземе съда, Етвал трябва да ми плати. Ако спечели, трябва да ми заплати според договора, ако загуби, то ще плати съгласно решението на съда“.
На това Етвал отговорил: „Ако спечеля, съда ще ме освободи от необходимостта да платя. Ако решението на съда не е в моя полза, то аз съм загубил първото си дело и няма да плащам по силата на нашия договор“.
Този парадокс се отнася към неразрешимите спорове. Защо?
Според мен парадокса възниква, поради недостатъчно уточнение на договора. Ако в договора е казано, че Етвал трябва да загуби или спечели в качеството си на защитник, тогава претенциите на Протагор биха били обосновани и не би се стигнало до процес. В случая Етвал е бил обвиняем и иска на Протагор се явява странен.