Запитайте се: Как църквата преди много векове е спечелила хора за Христос? Тя ги е привлякла със своя пример.

Хората, които вярват в Христос са добри, чисти, силни, мъжествени в сравнение всички останали. Езичниците и невярващите са намирали в тях образец на подражание.

Може да се каже, че членовете на църквата са най-добрите хора в страната, независимо от професията, която са упражнявали. Именно това е привлякло към вярата в Христос толкова много последователи.

Силата на хората от църквата се заключава в живот според предписанията на Евангелието и действащия Божий Дух чрез тях.

Но какво правим днес? Говорим на хората около нас за Христос, но пренебрегваме евангелските заповеди. На нас ни стига един път да ходим на църква в седмицата. Казваме си: „Аз сгреших…. аз съм грешник…“, а след това отиваме и живеем като другите в света.

Ако ние не живеем според Евангелието, а по прищявките на своите страсти, няма да бъдем пред хората пример за истински Христови ученици.

Ако сме слаби, вяли, имаме малко вяра и Духът Божий не действа  в нас, то и думите ни ще бъдат безсилни, слабо ще се проявява и нашата вяра, защото чрез нея не действа Господ, а нашият навик.

Днес със нашия пример често отблъскваме другите, позорим християнското име, слагаме петно на чистата дреха на църквата. Ето какво означава тържество на вярата и нашата немощ.

Задайте си въпрос: Как изпълнявам своя християнски дълг? Живее ли в мен Христос? Моля ли Го да ми даде силна вяра и сила в духа? Или аз живея безцветно, равнодушно, напразно, утежнен с грехове, изпаднал в духовен сън?
Ето над какво трябва да помислим.

Ако искате да опишете Божията воля с една дума, то тя е свобода. Бог иска хората да бъдат свободни от греха, болестите, бедността, насилието и всяко проклятие.

Исус дойде, за да ни даде свобода. Той е казал:  „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите, прати Ме да проглася освобождение на пленниците и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените“. Именно това Той е учил своите ученици. Ако вие сте новородени християни, то това е, което Той очаква от вас.

Някой може да каже: „Не знам. Може би днес това не е Божията воля“.

Чуйте и разберете, Библията казва, че Бог никога не се изменя. Той не е променил волята Си спрямо земята.

Животът на Исус ни е разкрил Божията воля и продължава да ни я разкрива. Именно за това, той ни е казал идете и правете това, което е правел Той. За това ни е дал Святия Дух, за да имаме сила да го правим.

Исус все още иска да върши волята на Отца тук, на земята, но той го прави чрез нас. Той трябва да работи с нас, докато ние не сме готови да оставим настрани нашите традиции и не Му позволи да направи това, което Той иска.

Така е било и с ранната църква. В нея хората са имали успех, защото са постъпвали, както ги е учил Исус. Където и да отивали, хората ставали свободни.

Нека се молим за Църквата, тя да носи Божията свобода в този свят. Спрете да спорите за Божията воля, по-добре започнете да я изпълнявате. Ние трябва да продължим това, което е започнал Исус и да пуснем угнетените на свобода.

Христос иска от нас да „бодърствуваме с Него“, забравяйки за своите убеждения.

В началото ние бодърствахме не с Христос, а за Него. В нашите ежедневни дела ние не бодърстваме с Исус, опирайки се на библейските откровения.

Нашият Господ се опитва да ни доведе до това, че ние заедно с Него да влезем в някакъв вид своя Гетсиманска градина, но ние не искаме и казваме:

– Не, Господи, не разбирам, защо ми е необходимо да минавам през този ужас.

Нима можем да останем будни с Този, Когото не можем да разберем? Как ще разберем Христос, ако решим да останем будни в Неговата Гетсимания, без да разбираме какъв е смисъла на това, което Той прави? Ние не знаем, как да бодърстваме с Него, привикнали сме само на това, че Той бодърства с нас.

Учениците обичаха Исус Христос със всичката си сила, но не разбираха, какво Той смяташе да извърши. В Гетсиманската градина те заспаха с мисли за собствената си скръб. Три години прекараха много близко до Исус, но накрая „Го оставиха и избягаха“.

„И те всички се изпълниха със Святия Дух“, това е казано също за тези ученици, но между първото и второто събитие се е случило чудо – смърт, Възкресение и Възнесение на нашия Господ, и изпълване на учениците със Святия Дух.

Исус каза: „И ще приемете сила, когато върху вас дойде Святия Дух“.

Това означава, че те са се научили да бодърстват с Него през целия остатък от живота си.

Изследвания в Стенфорския университет не са открили връзка между изпълнението на домашните задания и успеваемостта.

Трябва да се отбележи, че когато детето чете литература, която му харесва, неговите оценки са по-високи. Освен това за изпълнение на домашните задачи, ученикът може да получи помощ от родителите.

В средното училище ученици, които стоят над домашните си задачи два часа, са много по-успешни в училище, но тази връзка изчезва, ако детето седи зад уроците повече време.

В този случай, вероятно играе роля качеството на обучение, а не количеството време.

Родителите трябва да прекарват повече време с децата си. Да обядват заедно, да четат книги или да играят на улицата.

Не трябва да се забравя и ранното лягане вечер, което също влияе на успеваемостта.

Учителката пита учениците:

– Деца, кога се берат ябълките?

– През август, – обажда се Димитър.

– Не, през септември, – не се съгласява Виолета.

Антон с вид на много знаещ констатира:

– Когато кучето е вързано.