Петелът Майк живял половин година след като през 1945 г, американски фермер му отсякъл главата.
На петелът са му били останали основата на мозъка и едното ухо.
Когато фермера забелязал, че петела не е умрял, той решил да се грижи за него, вкарвайка мляко и зърно директно чрез пипетка.
Майк станал известен след като бил показан навсякъде в страната. Товам което се е случичило с него е документитано.
Много са се опитвали да повторят този опит, но нито една кокошка не могла да прежиее повече от два дена без глава.

Специалисти от НАСА са публикували в глобалната мрежа уникален саундтрак, на който е записан песента на планетата Земята.
Учените са успели да зафиксират нещо приличащо на музика, прихващайки последователно възпроизведените от планетата звуци чрез автоматичната изследователска станция на НАСА, която се занимава с изучаване на радиациония пояс на Земята.
Фенoменът е наречен „Хор на Земята“. Той възниква в резултат на магнитното поле на земята захващащо частици от слънчевия вятър, възпроизвежда звук и го изпраща в открития космоса.
Низкочестотните електромагнитни колебания не могат да се чуят, заради вакуума, в който звуковите вълни не се разпространяват. За това учените са прибегнали до следната хитрост. Преобразували са импулсите в сигнали, достъпни за човешкото ухо.
Оказва се, че не само Земята „пее“. Специалисти от НАСА са пуснали цял диск с космическа музика. На него има шум от пулсари, приличащи на гърмащите звуци на въртолета и бръмчащите биения на слъчевите протуберанси. А при прослушване на звуците от спътника на Сатурн  Йо, може да се чуе шепот, приличащ на човешка реч.

Когато долепяме морска раковина към ухото си, ние чуваме характерен шум.
Той възниква вследствие на резонанса и усилването на външните звуци вътре в раковината.
Подобен звук може да се чуе ако си доближите ухото до чаша или наведена длан.
Човешкото ухо е много чувствително, така че можем да чуем резонанса на звука в морската раковина.

Лицето, което всевишния е дал на човека, по размер е равно на разстоянието между разтворените пръсти. То съдържа няколко извора на вода, които не се смесват.
Водата от очите е солена, от ушите мръсна, от носа мирише лошо, а от устата е сладка. Защо водата от очите е солена? Защото, когато непрестано ридае за мъртвите, човек ослепява, но понеже сълзите са солени и кара очите да смърдят, той спира да плаче.
Защо водата от ушите е мръсна? Защото, когато чуе лоша новина, долови ли я с очите си, тя ще обгърне сърцето му и той ще умре, но понеже водата е мръсна, новината влиза през едното ухо и излиза през другото.
Защо водата от носа мирише лошо? Защото, когато вдишваш лош аромат, ако не мирише лошо и не го пазеше водата в носа, той би умрял на място.
А защо водата от устата е сладка? Случи ли се човек да хапне нещо противно и го изплюе, ако слюнката му не бъде сладка, душата му никога не би се върнала при него.

Изследователи са записали инфразвук, който издават мъжките пауни с помощта на знаменитата си опашка. Пауните са известни не само с красивата си опашка, но и с крайно неблагозвучните им крясъци.
Дълго време се е смятало, че този вик е единственото средство за общение между тези птици. Изследователи от Университета Манитоба в Канада са открили още един звук, който издават пауните, въпреки че той е недостъпен за човешкото ухо.
Ако наблюдаваме някой самец, който e разтворил опашката си, ще забележим, че от време на време по опашката пробягва слабо трептение, преминаващо от единия края на опашката до другия. Звуците съпътстващи такова трептене приличат на шумолене на листа, но това е само част от звука, която може да улови човешкото ухо.
Изследователите са изяснили, че се получава още един звук чистотата, на който е по ниска от 20 Hz, който пауна изпраща чрез разтворената си опашка. Първият кръг от подгънати краища служи като предавател.
Това, че птица или животно може да изпуска инфразвук, не е ново. Такава способност има и глухаря. Но при пауните този звук е уникален, защото се използва за общение. Когато зоолозите превъртали на запис ултразвука, женските започнали да се оглеждат неспокойно, а мъжките отговорили  с „мяукащ  вопъл“.
Според учените, само при тези птици се използва инфразвук за общение. Смисълът на съобщенията, които си предават пауните не е ясен, но вероятно, е по-удобно  да се предупреждават в гъстите храсти за опасност.