Берлинският приятел на бедните барон Котовиц посетил веднъж философа И.Фихте, който бил прям човек и не скривал своето отрицателно отношение към убежденията на барона. По време на разговора им Фихте гордо заявил:
– Децата се молят, а мъжете искат.
На което Котовиц смирено отговорил:
– Господин професоре, аз имам грижата за 600 човека и често не знам от къде да им взема хляб. Но до сега знаех само едно средство. Моля се на моя Небесен Баща и Той винаги ми е помагал.
Фихте замълчал, след това погледнал барона с очи изпълнени със сълзи и тихо казал:
– Да, скъпи бароне, тази моя философия не можа да ме обогати.
Молитвата е ключ към милосърдието и щедростта на Бога. Тя гаси огъня, спира войната, усмирява бурята, изгонва демони, развързва връзките на смъртта, прогонва болестите….
Не говоря за молитва, която се произнася само с устни, а за тази, която се издига от дълбините на душата.

Съпруга с майка си приготвят празнична вечеря. Майката пита:
– Къде отиде твоя?
– За хляб, – отговаря разсеяно дъщерята.
Майката се усмихна и каза:
– Това е добре. Между другото си спомних един анекдот: „Под трамвая се подала глава и мъртвите устни прошепнали: „Нали разбирате…отидох просто за хляб.“
Дъщерята възмутено:
– Това шега ли е, мамо?
Мъжът никакъв го няма. Звъни телефона, съпругата веднага грабна слушалката.
– С вас говорят от полицията. Вие близка ли сте на И.Л. Иванов, роден през 1980., отишъл да купи хляб на трамвайната спирка?
Съпругата изпаднала в истерия. Майка й веднага взе слушалката от нея:
– Така си и знаех! А кога можем да вземем тялото? – попитала тя спокойно.
Гласът от слушалката казал:
– Може и сега, преди да го изпратят в отрезвителното.

Това неудобство го имаше още с наемането на павилиона. Тогава беше по-млада, но сега годините си казваха думата. Става дума за най-обикновена тоалетна. Такава имаше само в близката гара.
Заключи вратата и се насочи от другата страна на гарата. Наближаваше, когато се стъписа. Очите й се уголемиха, а страхът придвижи краката назад. Устните й бавно се раздвижиха, а звукът излязъл от тях, едва се чу:
– Господи!…Това не може…
Страхът обърка мислите й, залюля едрото й тяло и тя едва се задържа на краката си.
Не почака да я подсещат и с невероятна бързина се върна в павилиона, забравила на къде е тръгнала.
Съседката от съседнодното магазинче погледна уплашената й физиономия и загрижено я попита:
– Какво ти става? Да не ти е лошо?
Жената стъписано я погледна и още не успяла да се отърси от уплахата си каза:
– Знаеш ли кого видя? Невероятно…
Другата досетила се какво се е случило, усмихвайки се я запита:
– Да ни ти се е привидяла баба Петра? – усмивката й заля цялото лице. – И на мен ми се случи. Вървях към гарата и гледам… ама.. като жива, върви срещу мен и потропва с кривака си. Стреснах се, но след това внимателно се вгледах и разбрах, че е друга жена.
Другата въздъхна и успокоена каза:
– Изобщо не я загледах, уплаших се. Сърцето ми заби като камбана, – усмихна се и весело додаде, – плюх си на петите и бегом обратно тук.
Силен смях, като гръмотевечен тътен, се разнесе от двете жени. Хората минаващи наоколо ги гледаха и им се чудеха. А смехът дълго не секваше.

Един слон е живял 5 години в зоопарка, без своите събратя.Там той е научил няколко корейски думи, за да общува с хората.
Австрийски биолози от университета във Виена се установили, че азиатски слон, който живее в зоологическата градина в Южна Корея, се е научил да казва няколко корейски думи.
Фактът, че някои азиатски и африкански слонове могат да имитират звуците на човешката реч не е ново. Изследователи решили да проверят дали слона Каушик, живеещ в зоопарка Еверленд в корейския град Йонъин, може наистина да говори.
За тази цел те направили 47 аудиозаписа на „говор“ на слона и дали на доброволци да прослушат записите, без да им казват кой говори. Те различили ясно пет корейски думи:аньонг «здравей», анйя «седни», анийя «не», нуо «легни» и чоах «добре».
Механизмът за пораждане на звуковете при слона и човека е различен. За да говори Каушик с човешко същество си слага хобота в устатата. Той играе ролята на устни. Така слона можел да произнася, както гласни така и съгласни звукове, но първите му се отдавали по-добре.
Компютърния анализ показал, че речта на Каушик е по-близка до човешката, отколкото до тази на слоновете. Учените обясняват с това, че слона е живял сам и е контактувал само с хора. Това е период, когато слона се е оформял и е бил особено предразположен към обучение.
Наскоро бе публикувана статия, в която се разказваше, че американски биолог е открил „говорещ“  бял кит в аквариума на Калифорния. Имало е съобщение, че азиатски слон от казахстанския зоопарк също е говорел няколко думи на руски и няколко на казахски език.

Слънцето засрамено криеше последните си лъчи в облаците. Ярки отенъци проблясваха като спомен на нещо отдавна забравено. По лъкатушещият пътя вървеше мъж. Той беше стиснал устни и навъсил вежди. Глождеше го противоречиво чувство на дълбока вина и спасително облекчение.
Няма я вече. Земята я прибра в обятията си.
Съзнаваше, че беше й причинявал неизлечими рани с хладното си държане. Беше я унизявал с пренебрежителното си отношение .Отнасяше се с нея като с чужд човек.
Сега беше късно да се показва по-добър, по-щедър и милостив.
Дала му беше с шепи от златото на живота си, а той не успя да намери сили в себе си или добро желание, за да й подхвърли като на просяк дори една медна пара.
Дългът си беше дълг и той не можеше да го погаси и оттук идеше чувството на дълбока вина.