Болестта на Паркинсон се характеризира с нарушена двигателна активност.
Човек имащ такова заболяване трудно прави крачка и бързо губи равновесие, вследствие на което пада на земята.
Въпреки това, някои от пациентите могат да карат колело и по нищо не се отличават от здравите велосипедисти.
Този феномен се нарича парадоксално кинези и за сега е слабо проучено.
На практика велосипедната терапия с успех се прилага за облекчение на симптомите на заболяването.
В Посланието към галатяните апостол Павел описва плода на Святия Дух, в сърцата на християните.
Всъщност всички прояви на Духа са все любов.
Например, радостта е ликуваща любов, дълготърпението е понасяща любов, милосърдието е деятелна любов, кротостта е мълчалива любов, вярата е воюваща любов, себеобуздание побеждаваща любов.
Просто казано, всички те са израз на любов.
Една жена дълго се опитвала да накара сина си да повярва в Бога, но без особен успех. Споделила болката си с пастира си, а той я посъветвал:
– Преди да говориш на сина си за Бога, говори на Бога за сина си. Той ще ти даде сила и любов.
Всяко нещо направено с любов успява.
Може би се надяваш да ти повишат заплатата? Или успешно да вземеш изпита си? А може би очакваш победа във важен конкурс?
Всички тези цели зависят от външни обстоятелства, които не можем да контролираме: Колко положително оценява твоята работа началника? Какви въпроси ще ти се паднат на изпита? Дали ще се окаже вашето име начело в списъка със всичките участници?
Но всичко това е незначително в сравнение с надеждата ни в Христос. И тази надежда не е основана на самите нас не и на нашите успехи, а само в „кръвта и праведността на Христос“.
Норвежкият биатлонист Магнар Солберг практикувал стрелба през лятото, лежейки в мравуняк. Това било замислено от треньора му.
Такова упражнение учел спортиста да се концентрира в мишената и да не се разсейва от външни фактори и умора.
Солберг, до извършването на подобни тренировки, не е печелил медал дори на световното първенство.
През 1968 г. е станал олимпийски шампион в Гренобъл и повторил успеха си в Сапоро.
През 1855 г. Лондонското хармонично общество поканило Вагнер да даде няколко концерта в британската столица.
Вагнер едва се появил в Лондон и веднага започнали да го хулят.
В музикалните среди се появил слух, че той се отнасял снисходително към безпорните авторитети като Моцарт, Керубини, Бетовен и „ги измъчва в концертите си“, както му хареса.
Лондончани особено били раздразнени от това, че той дирижирал симфониите на Бетовен наизуст. Те дали на Вагнер да разбере, че това е много неприлично и е израз на неуважение към Бетовен.
На следващият концерт партитурата наистина лежала пред Вагнер.
Концерта имал изключителен успех. Ценителите на музиката веднага обкръжили Вагнер и се надпреварвали да го поздравяват.
– Нали ви казахме … Това е съвсем различно звучение, истинско по Бетовенски звучи. Колко съвършено взехте темпото на скерцото! Как блестящо въведохте виолите! ….
С тези думи един от ценител на музиката взел отворените партитури и…..О, ужас!
Те били на „Севилският бръснар“, дори за изпълнение на пияно… и най-страшното, били най- отгоре над нотите на наклонената масичка, която стояла пред композитора.