Смехът и усмивката са главните атрибути на открития и успешен човек. В процеса на формиране на искрен и неискрен смях лежат различни явления. Неискреният смях може да доведе до значителна вреда за човешкото здраве.
Това изявление са изразили психолозите от Университета в Мичиган. В рамките на две седмици, те са анализирали поведението на водачите на моторни превозни средства на различни градски маршрути и въздействието на техните усмивки и смях, когато са отговаряли на пътници.
Организаторите на това проучване смятат, че неискрен смях,  не съответства на вътрешното настроение на участниците и става основната причина за загубата на сила и настроение. Забавен е фактът, че жените повече страдат от неискрен смях, отколкото мъжете. Защо това е така, учените не знаят.
Авторите на това проучване смятат, че препоръката на ръководството работещите в една фирма да са винаги усмихнати и приветливи, може да има негативен ефект, защото изявата на способностите на тези хора ще бъдат по-ниски поради лошото настроение. По този начин фирмата може да загуби много повече, защото голям брой от мениджърите няма да са продуктивни.

Такъв ден рядко се случва в тихия градец. Всичко тече монотонно и еднообразно. Хората се движат по навик и отиват на работа, а и полицаите нямат много работа. Тук рядко се случва някакъв инцидент, а за престъпление и дума не може да става.
Изведнъж дива патица кацна точно по средата на улицата. Неспокойно започна да върти глава и да кряка.
Близо до нея изникна полицейска кола. По неволя, колата спря. В нея имаше двама мъже.  Единият недоволно слезе от колата с намерение да разкара объркалото се животно.
Птицата се движеше по много странен начин. Крякаше и крадешком наблюдаваше мъжа. Щом я наближеше, тя мълниеносно се отдалечаваше на безопасно място без да напуска очертанията на пътя.
Вторият мъж също слезе за да помогне на приятеля си. Тази птица не може да ги разиграва така.
С желанието си да я приближат, двамата се оказаха около една канализационна решетка. Те като, че оглушаха за крясъците на птицата.
Широка усмивка заля лицата на двамата мъже. Там под решетката се мъдреха малки патенца. Не беше трудно. Дръпнаха решетката и извадеха девет малки пухкави кълбенца. Патицата продължаваше да кряка, но този път по-радостно.
Насъбралата се тълпа с умиление наблюдаваше шетнята на патицата около малките.
Така една дива патица стана героиня на деня в града.
Не е лесно да си майка. Не ли странно, че и при животните майките намират изход от всяка ситуация!

Пазаруването беше изморително и за двамата. Правеха го един път в седмицата. Така снабдяваха дома си с продукти за този период.
Наместиха торбите в багажника и с облекчение се стовариха върху седалките на колата. Най-страшното бе минало преценка, както на качеството, така и на цената на предлаганата стока бе приключила, а „избраното“ се таеше в багажника.
Жената все още премисляше и оценяваше, какво бяха взели и какво бяха похарчили. Все й се струваше, че нещо са забравили да купят, но се успокояваше с мисълта, че в къщи има нещо останало от миналата седмица, така че нещата щяха да се компенсират.
Мъжът запали колата и потеглиха. Всеки бе останал насаме със мислите си. Изведнъж съсредоточената физиономия на мъжът се разтегна от широка усмивка. Гласът му прозвуча весело и шеговито:
– Жена, икономисах 200 лева.
Жената излезе от унеса си и подозрително погледна мъжа си:“ Тоя пък, какво го прихваща. Пак някоя дяволия е измислил, – помисли си тя.“
Мъжът весело и закачливо поглеждаше към жена си, очаквайки нейната реакция. Преди жената да успее, да го попита какви ги е намислил, мъжът бързо изстреля думите си на един дъх:
– Ако на онзи светофар имаше полицай, щеше да ме глоби 200 лева. Минах на червено.
Да се смееш ли или да плачеш. Хората нарушават правилата, като си мислят, че и този път им се е разминало, а утре….?

Още хората помнеха гибелта на Световния търговски център. Жертвите, разрушенията и ужаса преживян тогава още бе в сърцата на хората. Дори и малък, незначителен повод, караше всичко това да изплува на повърхността и да паникьоса хората.
Някакъв младеж бе забелязал странен предмет, увит в хартия и сега подробно описваше мястото и вида му:
– …беше увит в хартия……много прилича по форма…..на граната.
Това не беше случайно място, известен финансов център. Преди да видят за какво става въпрос, полицаите бързо евакуираха хората от сградата. Страхът отново завладя хората. Пак ли. Стига жертви.
Екип от полицаи, бързо тръгна към мястото.
А ето го и пакета. Един от мъжете пристъпи и бавно го опипа . След това разтвори хартията. Отдъхнаха си. Да, това наистина беше граната, но във вид на сувенир.
Усмивки разтегнаха устните на мъжете и напрежението отстъпи на смеха избухнал спонтанно от групата.
Смешно. Но кой знае, някой ден това може да не е сувенир.

Много известна е защитата на адвоката Ф.Н.Плевако на собственичката на малка лавка. Тя била полуграмотна жена. Обвинили я, че е затворила лавката си 20 минути по-късно в навечерието на някакъв религиозен празник.
Заседанието по нейното дело било насрочено за 10 часа сутринта. Съдът влязъл със закъснение 10 минути. Всички били налице с изключение на защитника Плевако.
Председателят на съда наредил да потърсят Плевако. След 10 минути адвокатът, без да бърза, влязъл в залата, седнал на мястото на защитника и си отворил папката. Председателят на съда му направил забележка за закъснението.
Тогава Плевако извадил часовника си, погледнал го и казал:
– Но сега е единадесет часа и пет минути.
Председателят посочвайки часовника на стената казал:
– Не, 11 часа и 20 минути е.
Плевако попитал председателя:
– А вашият часовник колко показва?
Председателят погледнал часовника си и казал:
– Според моя е 11 часа и 15 минути.
Тогава Плевако се обърнал към прокурора и го попитал:
– А колко показва вашият часовник, господин прокурор?
Прокурорът явно искал да предизвика проблеми на защитника, затова с ехидна усмивка отговорил:
– Моят часовник показва 11 часа и 25 минути.
Той не знаел какъв капан му е заложил Плевако и как това негово изказване ще помогне много на защитата.
Съдебното разследване завършило много бързо. Свидетелите потвърдили, че обвиняемата е затворила лавката си 20 минути по-късно. Прокурорът поискал подсъдимата да бъде призната за виновна.
Думата била дадена на Плевако за защита. Речта му продължила само две минути. Той казал:
– Подсъдимата наистина е закъсняла с 20 минути. Но, господа съдебни заседатели, тя е стара жена, необразована и зле се справя с часовника. Ние с вас сме грамотни и интелигентни, а как стоят нещата с нашите часовниците? Когато часовникът на стената показва 11 часа и 20 минути, часовника на председателят показва 11 часа и 15 минути, а на прокурора – 11 часа и 25 минути. Навярно най-точен е часовникът на господин прокурора. Това означава, че часовникът ми е изостанал с 20 минути и аз  съм закъснял с 20 минути. Винаги съм смятал, че часовникът ми е точен.
Така че, как можем да искаме от една полуграмотна търговка да има точен часовник и отлично да го познава, когато ние не  можем да бъдем прицизни в отчитане на времето?
Съдебните заседатели се съвещавали една минута и оправдали подсъдимата.