Пазаруването беше изморително и за двамата. Правеха го един път в седмицата. Така снабдяваха дома си с продукти за този период.
Наместиха торбите в багажника и с облекчение се стовариха върху седалките на колата. Най-страшното бе минало преценка, както на качеството, така и на цената на предлаганата стока бе приключила, а „избраното“ се таеше в багажника.
Жената все още премисляше и оценяваше, какво бяха взели и какво бяха похарчили. Все й се струваше, че нещо са забравили да купят, но се успокояваше с мисълта, че в къщи има нещо останало от миналата седмица, така че нещата щяха да се компенсират.
Мъжът запали колата и потеглиха. Всеки бе останал насаме със мислите си. Изведнъж съсредоточената физиономия на мъжът се разтегна от широка усмивка. Гласът му прозвуча весело и шеговито:
– Жена, икономисах 200 лева.
Жената излезе от унеса си и подозрително погледна мъжа си:“ Тоя пък, какво го прихваща. Пак някоя дяволия е измислил, – помисли си тя.“
Мъжът весело и закачливо поглеждаше към жена си, очаквайки нейната реакция. Преди жената да успее, да го попита какви ги е намислил, мъжът бързо изстреля думите си на един дъх:
– Ако на онзи светофар имаше полицай, щеше да ме глоби 200 лева. Минах на червено.
Да се смееш ли или да плачеш. Хората нарушават правилата, като си мислят, че и този път им се е разминало, а утре….?

Още хората помнеха гибелта на Световния търговски център. Жертвите, разрушенията и ужаса преживян тогава още бе в сърцата на хората. Дори и малък, незначителен повод, караше всичко това да изплува на повърхността и да паникьоса хората.
Някакъв младеж бе забелязал странен предмет, увит в хартия и сега подробно описваше мястото и вида му:
– …беше увит в хартия……много прилича по форма…..на граната.
Това не беше случайно място, известен финансов център. Преди да видят за какво става въпрос, полицаите бързо евакуираха хората от сградата. Страхът отново завладя хората. Пак ли. Стига жертви.
Екип от полицаи, бързо тръгна към мястото.
А ето го и пакета. Един от мъжете пристъпи и бавно го опипа . След това разтвори хартията. Отдъхнаха си. Да, това наистина беше граната, но във вид на сувенир.
Усмивки разтегнаха устните на мъжете и напрежението отстъпи на смеха избухнал спонтанно от групата.
Смешно. Но кой знае, някой ден това може да не е сувенир.

Много известна е защитата на адвоката Ф.Н.Плевако на собственичката на малка лавка. Тя била полуграмотна жена. Обвинили я, че е затворила лавката си 20 минути по-късно в навечерието на някакъв религиозен празник.
Заседанието по нейното дело било насрочено за 10 часа сутринта. Съдът влязъл със закъснение 10 минути. Всички били налице с изключение на защитника Плевако.
Председателят на съда наредил да потърсят Плевако. След 10 минути адвокатът, без да бърза, влязъл в залата, седнал на мястото на защитника и си отворил папката. Председателят на съда му направил забележка за закъснението.
Тогава Плевако извадил часовника си, погледнал го и казал:
– Но сега е единадесет часа и пет минути.
Председателят посочвайки часовника на стената казал:
– Не, 11 часа и 20 минути е.
Плевако попитал председателя:
– А вашият часовник колко показва?
Председателят погледнал часовника си и казал:
– Според моя е 11 часа и 15 минути.
Тогава Плевако се обърнал към прокурора и го попитал:
– А колко показва вашият часовник, господин прокурор?
Прокурорът явно искал да предизвика проблеми на защитника, затова с ехидна усмивка отговорил:
– Моят часовник показва 11 часа и 25 минути.
Той не знаел какъв капан му е заложил Плевако и как това негово изказване ще помогне много на защитата.
Съдебното разследване завършило много бързо. Свидетелите потвърдили, че обвиняемата е затворила лавката си 20 минути по-късно. Прокурорът поискал подсъдимата да бъде призната за виновна.
Думата била дадена на Плевако за защита. Речта му продължила само две минути. Той казал:
– Подсъдимата наистина е закъсняла с 20 минути. Но, господа съдебни заседатели, тя е стара жена, необразована и зле се справя с часовника. Ние с вас сме грамотни и интелигентни, а как стоят нещата с нашите часовниците? Когато часовникът на стената показва 11 часа и 20 минути, часовника на председателят показва 11 часа и 15 минути, а на прокурора – 11 часа и 25 минути. Навярно най-точен е часовникът на господин прокурора. Това означава, че часовникът ми е изостанал с 20 минути и аз  съм закъснял с 20 минути. Винаги съм смятал, че часовникът ми е точен.
Така че, как можем да искаме от една полуграмотна търговка да има точен часовник и отлично да го познава, когато ние не  можем да бъдем прицизни в отчитане на времето?
Съдебните заседатели се съвещавали една минута и оправдали подсъдимата.

Имало един младеж, на който никак не му вървяло в любовта. С което и момиче да се запознае все „не е то“. Едни му се стрували грозни, други глупави, а трети свадливи. И когато се уморил да търси идеала, решил да се обърне към един мъдрец.
Старецът изслушал младия човек и казал:
– Виждам, че не ти е леко. Но кажи ми, как се отнасяш към майка си?
Младежът се изненадал:
– И каква връзка има майка ми със всичко това?… Често се ядосвам, когато тя ми задава глупавите си въпроси или постоянно показва загрижеността си. Когато иска нещо, първо се оплаква…. Но въпреки всичко мога да кажа, че я обичам.
– Ще ти открия тайната на любовта. Щастието се намира в сърцето ти. Семето на твоето благополучие в любовта е посеяно от един много важен човек в живота ти – твоята майка. От твоето отношение към нея ще зависи  отношението ти към всички останали жени. Ако обичаш и почиташ майка си, ти ще уважаваш и ше цениш всички останали жени. И тогава непременно , някоя девойка, която ти харесва, ще отговори с усмивка, ласкав поглед и мъдри думи на вниманието, което си и отделил. Ти няма да имаш предубеждения спрямо жените. От това как се отнасяте в семейството ще зависи вашето щастие.
Младия човек благодарил за съветите и си тръгнал. Когато бил вече на вратата чул зад себе си следното:
– Да и още нещо. Търси такава девойка, която обича и уважава баща си.

Последните изследвания на учените за това, как настроението влияе върху организма, порази и най-големите скептици. Установено било, че мръщенето, „злонамерено“ свити устни и „изпепеляващ“ поглед могат значително да повлияят на кардиограмата на човека. Ако този човек си спомни нещо приятно или си помисли за нещо, което повече от всичко му се иска, показателите на приборите рязко ще се изменят в положителна посока. Най-ефективното „лекарство“ при болен човек е истинския смях. Именно той се смята за най-мощния механизъм за оцеляване. Човешкият мозък по време на смях произвежда ендорфини – така наречените „щастливи хормони“. А те, на свой ред, силно засяга имунната система на организма. Подобряват функцията на сърдечно-съдовата и дихателната система, влияе и на храносмилателните органи. Смехът е в състояние да премахне негативни аспекти, като страх, срам, гняв. Той има силно въздействие върху цялото тяло, и върху човешката психика. Смехът увеличава мозъчната дейност десетократно, подобрява паметта, концентрацията на вниманието, нормализира кръвното налягане и сърдечния ритъм. Дори една проста усмивка се отразява на процеса на нормализиране на дишането и мускулния тонус на тялото. Преминаването от усмивка към активен смях въздейства като анестезия. Причината за това, се крие във веществото намиращо се в клетките на човешкия мозък, което въздейства подобно на морфина. То се отделя при смеещ се човек и има успокояващо въздействие. Достатъчно е човек да си спомни за нещо приятно и в мозъка му започват да се отделят невротрансмитери. Учените разпознават над 60 броя от тях, като серотин, допамин, норадреналин, ендорфин,….