Цяла вечер Димова седя в библиотеката у дома си. Тя не можеше да прогони скуката и самотата си. Дъщеря ѝ Дора си бе легнала рано, защото бе настинала. Катя, която бе поканила на кафе, в последната минута ѝ се бе обади, че няма да може да дойде, защото внезапно я посетила някаква нейна леля.

Димова обичаше да бъде сред хора, за това тази вечер ѝ стана неприятно, когато остана сама. Настроението ѝ се бе развалило, чувстваше се пренебрегната и изоставена. Поради липса на по-добро, тя пожела съпругът ѝ Стефан да си дойде тази вечер по-рано.

– Къде ли е сега? – питаше се тя. – В последно време бе някак особен.

Звънна в кантората му, но не го намери. Понякога ходеше в Клуба, но когато попита портиера по телефона той ѝ каза:

– Тази вечер изобщо не е идвал, госпожо Димова.

Оставаше само една възможност.

– Сигурно пак е тръгнал към село, – недоволно свъси вежди Даниела Димова. – Не е честно така да ме пренебрегва и щом му се отдаде случай да хуква натам.

Известно време тя пробваше да реши кръстословицата във вестника, но след като не успя, се зае с бродиране. Дребните бодове бързо я умориха. Освен това тя не харесваше този модел. Бе решила да го даде на дъщеря си, за да го довърши.

За да събере мислите си, започна да реди пасианс, но и това не ѝ помогна. Разочарованията тази вечер бяха твърде много и тя се разстрои, едва потискаше растящото чувство за самосъжаление.

И както седеше с картите в ръка, я връхлетяха спомени от миналото в дните, когато бе още неомъжена. Тогава животът бе светъл и безгрижен за нея. Въпреки, че майка ѝ умря рано по-голямата ѝ сестра се справяше със всичко и я подкрепяше. Тогава Даниела бе изпълнена с ведри мисли за бъдещето.

– Изобщо не съм си представяла, че с живота ми ще се случи така, – каза с тъга Димова. – Очаквах толкова много от този брак, а той се превърна монотонно провинциално ежедневие. А сега семейството ми е изправено пред финансова катастрофа. Какво ще правим?

Сълзите премрежиха очите ѝ.

Упражненията по риторика в университета бяха станали причина Даниела да се сближи със Стефан.  Той не беше от нахалните младежи и това ѝ се хареса.

Когато гостуваха на родителите на Даниела, баща ѝ подхвърляше на Стефан:

– Време е, млади момко, да ми изясните вашите намерения относно дъщеря ми.

А към дъщеря си хвърляше многозначителни погледи, които казваха: „В този младеж има нещо, Дани, не го изпускай“

Тя се съгласи да се събере със Стефан, въпреки че не бе нейният тип. Успокояваше се, че ще му помага в издигането му, както в работата, така и в общественото му положение.

Но тази вечер тя скучаеше. Това не бе животът, за който бе мечтала. А сега бе и сама, разкъсвана от самосъжаление и ревност ……

Децата стояха спокойно в неделното училище към църквата.

Мони постоянно се въртеше неспокойно. Явно момчето се притесняваше за нещо.

Накрая Мони се престраши и попита учителката:

– Божия воля ли е да ме наказват за това, което не съм направил.

– Разбира се, че не!- отговорила учителката.

– Това е добре, – усмихна се вече успокоен Мони. – Значи мога и да не си напиша домашното упражнение.

Учени от Института по нанотехнологии и наносистеми в Пекин са проектирали часовник, който  получават енергия чрез движението на  ръката.

В устройството са включени електрически и трибиелектрически генератори. Конструкцията му представлява малка кутия с размер  3,6х3,6×3 см. В нея е поставено магнитно топче.

Когато ръката се движи, топчето се сблъсква в шест метални бобини, разположени по периферията на кутийката, което води до генериране на ток.

Трибоелектрическият генератор се състои от каишка, направена от полимер и найлон. Когато топчето притиска каишката, найлона и полимера се допират един от друг и произвеждат ток.

Според изследователите, часовникът при определени движения на ръката е в състояние да генерира ток от 12 мA. 39 секунди, през които се изпълняват прости упражнения, са напълно достатъчни, за да се гарантира работата на устройството за 7 минути и половина.

Часовникът е свързан с литиево-йонна батерия, за да се съхранява енергията. Този запас стига за 3 часа и половина работа.

Изследователите планират за в бъдеще да намалят размера на прототипа, заменяйки магнитното топче с магнитна лента.

Музикантът виртуоз знае колко много да изстрада, за да добие слава и признание. Той си спомня за часове, дни и месеци на изтощителни упражнения и саможертва, които е необходимо да претърпи само заради един час виртуозно свирене, след което следват аплодисментите.
Изкусният майстор знае за дългите години всеодайна работа и търпение, през които трябва да мине чиракът, за да стане майстор в своята област.
Студентът знае за годините на учение, себеотрицание и усърден труд, които предшестват славният ден на дипломирането му.
Астронавтите се обучават в продължение на години преди полета, който може да продължи само няколко дни.
В Библията се казва, че за да бъдем верни слуги на Христос, на нас ни е необходима жертвоготовност и дисциплина. Апостол Павел пише: „Аз … уморявам тялото си, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен“.
Дисциплината е нужна на всеки. Организирай времето си, упражнявай очите, ума и тялото си. Всичко това трябва да бъде направено в името на Христос.

По време на играта работят и двете полукълба на мозъка, така се развиват интелектуалните способности у човека. При игра на шах човешкият мозък едновременно обработва цветова, цифрова и визуална информация.
Добрите шахматисти умеят да предвиждат ходовете на противника си и прогнозират изхода на играта. Играчът се учи бързо да взема решения, а също да отчита и последствията. Това е много полезен навик.
Шахът е отлично упражнение за мозъка, което трябва да се прави ежедневно. Още от първият ден всеки играч се учи да разсъждава логически и да мисли по-добре. Изработва в себе си увереност и прави изводи.
Шахът формира характера, помага на човек да преодолее срамежливостта и го учи на почтенност. Съществува мнение, че шахматистите умеят да пресмятат няколко хода напред, за това много рядко  грешат в живота.
Учените са доказали, че най-добрите ръководители на държави, учени и специалисти израстват от хората, които редовно играят шах.