Когато на улицата е много студено, понякога над земята възникват тънки изящни стълбове. Това е едно удивително атмосферно явление, вдъхновяващо хиляди фотографи. Можете да видите резултата от съвместното творчество на атмосферата, светлината, човека и фотоапарата.
От физична гледна точка, тези снопове са резултат от пречупването на светлината в тънкия леден прах, който се върти във въздуха в мразовито време. Освен това съвсем меко осветление, от Луната или улична лампа, е способно да предизвика удивителна илюминация. И всеки път сноповете изглеждат по различен начин. Те приличат ту на колони от някакъв небесен храм, ту на дискотечни огньове или на леки струй от дъжд, образувани от светлина.
Тези снимки на които са запечатани тези светлини снопове са резултата от художествения „улов“ на фотохудожниците пейзажисти Джейсън Ернс, Тристан Гречко и други.

Никой не го избра, никой не го взе. То дори раздразни котката, която го бе родила. Тогава стопаните решиха да го изхвърлят на улицата.
Но то оживя, не умря и се пребори за живота си. Не изпитваше страх. Хранеше се от контейнера. Криеше се от силните викове и хвърлените по него пръчки.
Хората, когато го гледаха се възмущаваха:
– Какво уродливо коте!
Даже злите котки и кучета го избягваха. То кротко търпеше, очаквайки някой да го помилва. Не познаваше омразата и отмъщението.
Приближаваше децата, търсейки ласка. Някаква възрастна жена болна от сърце му слагаше в една стара консервена кутия малко месце. А то радостно се отъркваше в краката й и благодарно мяукаше.
Един ден кооперацията се пробуди от страшен вик:
– Мерцедес блъсна изродчето.
То лежеше на една страна и жално мяукаше от болка. Всичко около него бе обляно в кръв. То хрипеше, задъхваше се…Опита се да пропълзи… Кой ще му помогне, кой ще го спаси?
Към телцето му нежно се докосна човешка ръка. Човекът бе инвалид..
Котенцето замърка усетило топлина, ласка и съпричасност към болката му. В очите му имаше толкова много болка и толкова много страдание…. Умирайки, то чакаше от хората състрадание…
Човекът взе в ръцете си треперещото телце и му прошепна:
– Потърпи, мой красавецо! Аз съм до теб…
Покри телцето с шала си и внимателно го понесе към дома си.
След време един възрастен понакуцващ човек водеше на разходка котарак.
– Но това не е ли малкото уродливо котенце? Какъв красавец е станал! – понесе се шепот от околните.
Котаракът ни на крачка не се отдалечава от инвалида, следва го като куче.
Каква преданост, каква обич, това е празник за очите! Това не е коте, а прелест! Заслужена награда!

Американският предприемач Блейк Майкоски, по време на почивката си в Аржентина се сблъскал с факта, че много деца от бедни семейства ходат по улицата боси.
Така в него се зародила идеята, вместо да основава поредния благотворителен фонд, да организира предприятие за обувки. То ще произвежда традиционните латиноамерикански плетени сандали.
От началото на производство на този вид обувки 2006 г. Блейк се придържал строго към едно правило. За всеки продаден чифт обувки предприятието подарявало един чифт на дете от бедно семейство по целия свят.
До 2012 г. безплатни обувки са получили повече от един милион деца в 25 страни.

Полицията намерила пет годишно дете, момиченце, което живеело във фермата в Соликамския район, което знаело само да мучи и през зимата изобщо не излизало на улицата, защото нямало никакви дрехи.
Детето не е посещавало детска градина. По цял ден то било между кравите, а вместо с кукли си играело с угарки.
Интересното е, че детето не е сираче. То живее във фермата с майка си и втория си баща. Но методите им на възпитание били малко странни. Когато момиченцето им пречело, те го заключвали в килера.
Освен това майката и вторият й баща, които често посягали към бутилката, често биели детето. Те не се постарали да научат петгодишната си дъщеря да говори. Момиченцето подобно на крава мучало.
За непоносимите условия, в които живеело детето се обадил в полицията местен жител.
Момиченцето е изпратено в рехабилитационен център. Сега се адаптира към нормален човешки живот и усвоява необходимите навици.

На крайбрежната улица духаше студен вятър. А от другата страна на реката се виждаха много бягащи хора….
Вероятно разгонват пак някой митинг. Отново политика! Кога хората ще разберат, че ги манипулират? Умело се използва чувството за принадлежност към „стадото“, вярата в човека, който ще промени обстоятелствата или утвърждаване на идеалите на демокрацията.
Демокрация! Самата дума е направена от своята противоположност. В устата на обвинителите се превръща почти в ругатня.
Ако проследим историята на човечеството, ще забележим как хубавите идеи се извращават до неузнаваемост. Как хипнозата на правилните думи ни карат да не забелязваме най-очевидната лъжа.
От всички страни смятани за демократични, може би Швейцария има само това право. Страната се управлява от федерален съвет състоящ се от седем човека. Всички важни решения се приемат само чрез всенароден референдум. А у нас? Народът е като глупак в ръцете на политиците.
А хората вярват……. Вярват, че от тях нещо зависи. След като се убедят в поредната измама, осъзнават се, „чешат се по главата“, търсят виновните и … всичко започва отначало.
Властта е най-страшния наркотик. Жаждата за власт не може да се утоли. И избраните президенти, министър председатели, кметове… разкъсват страната на късове.
Не вярваха, че това ще дойде, нали всички гласуваме за мир и благоденствие…