Това се случило близо до село Ридипанди близо до град Суонзи. Овцете влезли в селището и се държали много неспокойно и оживено.

По думите на местните жители, овцете бягали по улиците, прониквали в градините и нахълтвали в домовете.

Жителите на селото казали, че скоро полицаи са открили там предприятие, което в примитивни условия, произвеждало наркотици.

Вероятно остатъците от канабиса, са станали закуска за стадото овце.

За да успокоят животните, жителите са извикали специалисти.

Има улица, която е успоредна на себе си и се пресича.

Това е една от най-страните улици. Наречена е Планировачная и се намира в Новосибирск.

Два клона от тази улица са успоредни една на друга. След това едната от тях се завърта и пресича другата.

Ако искате да изградите една дълбока връзка с Бога, трябва да направите път за нея. За да бъде Бог най-добрият ви приятел, ще трябва да даде най-доброто си време за Него.

Необходимо е да имате ежедневно тихо време с Бога. Така ще можете да опознаете Бога по-добре.

В Псалм 25:14 се казва: „Интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят и ще им покаже завета Си“.

Много хора не познават Бога. Те не са опитали Божията любов. Не разбират, защо Той прави това или нещо друго. И все пак, Библията казва, че приятелството с Бог е запазено за тези, които го почитат, с други думи, тези, които прекарват времето си с Него.

Какво би било едно приятелство, ако никога не сте инвестирали време в него? Приятелят се нуждаят от внимание.

Вие никога няма да познавате Бог интимно, ако всичко, което правите е просто да ходите на църковните служби.

Трябва да се четете Божието Слово и да Го питате: „Боже, има ли нещо, което искаш да ми кажеш?“ Не използвате модерни фрази или възвишени думи. Говорете с Него истински, простичко и обикновено. А след това слушате!

В Библията се казва: „И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда. А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде на яве“.

Фокусирайте се върху Бога, и слушайте, какво Той ви говори.

В Южна Корея в свободната икономическа зона Инчеон се изгражда „умния град“ Сонгдо, където максимално се използват нови технологии.

Наред с другите неща във всичките къщи и обществени здания от началото са построявани автоматизирани системи за събиране на боклука.

Във всяка кухня има приемник за отпадъците, които по пневматичен път постъпват в общоградските колектори, където роботи ги сортират и преработват.

На улицата вместо традиционните кофи за боклук, изпразващи се в камиони, са поставени умни контейнери, свързани към една и съща пневматична система.

Евгени Павлов работеше като готвач в един от училищните столове на града. Той обичаше много децата. Видеше ли разплакано дете, отиваше при него и се стараеше да прогони мъката му.

Веднъж отиде до съседното селище за продукти. След като натовари всичко, се спря на една не много оживена улица и реши малко да отдъхне. Денят беше много тежък за него и умората си каза думата.

Вече затваряше очи, когато върху колата му падна мрежа против комари и мухи.

„Ааааа … и тук ли няма да ме оставят на спокойствие поне малко“, – каза си Евгени.

Той излезе от колата и бе решил сериозно да се скара на злосторника.

Когато вдигна очи нагоре, видя, че прозорецът бе отворен, а на корнизът му виси момиченце на не повече от годинка.

Евгени трепна, но бързо съобрази, къде ще падне детето и се премести бързо натам.

Момиченцето се бе отскубнало от прозореца и вече летеше надолу.

Евгени енергично пристъпи и разтвори ръце.

Когато усети малкото телце до гърдите си, той въздъхна дълбоко, притвори очи и каза:

– Слава Богу, успях да го хвана…

Детето бе ударило силно рамото му при падането си, но когато медиците от пристигналата линейка поискаха да го прегледат, Евгени махна с ръка.

– Нищо ми няма, вижте детето! Добре ли е?

– То е добре, но нека да ви прегледаме, – настоя лекарят от линейката.

– Добре съм, ще се оправя, – усмихна се Евгений на малкото момиченце.

Павлов отиде до колата си, седна зад волана и потегли.

Когато се прибра усети силна болка в рамото. Отиде до поликлиниката. Направиха му рентгенова снимка. Оказа се, че има малка пукнатина в костта.

– Няма страшно, – засмя се Евгени, – нали детето остана живо и нищо му няма.

А в това време майката на момиченцето обясняваше:

– Ането се облегна на мрежата, която бе закрепена за рамката, но се откъсна от прозореца. Протегнах ръце, но не успях да хвана детето, което полетя след нея. Къде е мъжът, който спаси дъщеря ми? Искам да му благодаря.

– Той си тръгна, – каза един от присъстващите, като посочи вече празното шосе, по което бе отпътувал Евгени.