На Симо бе дадена възможност да сподели с другите, как е станал християнин.

Не се разбра дали бе въодушевен или притеснен, защото външно изглеждаше напълно спокоен.

– Израснах в християнско семейство, – започна Симо. – Родителите ми ревностно следваха Христос…. Винаги съм вярвал, че има Бог. …. И един ден просто осъзнах, че съм християнин. За това сега съм тук пред вас.

Някой изпъшка:

– И това ми било свидетелство.

Симо не го чу, а продължи като леко се усмихваше:

– Беше много тежък живот. Трябваше да се събуждам рано в неделя, когато най-много ми се спеше. Баща ми забраняваше да се сприятелявам с подли типове. Майка ми винаги ме предупреждаваше:“Не гледай момичетата“. Имах силна работна етика и самоконтрол още когато бях много малък. …. Беше ужасно.

Едно момче от първия ред попита:

– Как преодоля греха в живота си?

– Не разбирам въпроса, – изненадано повдигна рамене Симо.

Мърморенето от задните редици нарасна.

– Не е употребявал наркотици…

– Не се е свързвал с никаква банда …

–Толкова скучно свидетелство не съм слушал досега …

Стана друг младеж, който показваше татуировките си и пиърсинга, както мощно свидетелстваше как Бог е променил начина му на живот, но на него не му обърнаха голямо внимание.

След свидетелството на Симо, скуката бе обхванала всички.

Накрая ръководителя на групата даваща свидетелства посъветва Симо:

– Може би ще бъде по-добре да разказваш как други са приели Христос за свой Господ и Спасител.

Симо само повдигна рамене и нищо не каза.

Един ученик се обърнал към учителя си:

– Някои казват, че след смъртта няма живот …..

– Наистина ли? – попитал уклончиво учителят.

– Нима това не е ужасно? След като умреш повече да не виждаш, да не чуваш, да не обичаш, да не се движиш.

– Смяташ ли, че това е ужасно? Но именно така много хора живеят до смъртта си.

Една малка вълна се носела безгрижно из океана и много била весела. Радвала се на вятъра и свежия въздух, докато  забелязала как вълните пред нея се разбиват в брега.

– Олеле, но това е ужасно, – казала малката вълна. – Това ли ще се случи и с мен?!

Тогава се задала и втора вълна. Тя видяла посърналата малка вълна и я попитала:

– Защо си толкова тъжна?

Малката вълна отвърнала:

– Всички ще се разбием! Всички ще изчезнем в нищото! Това не е ли ужасно?

Втората вълна се засмяла:

– Ти нищо не разбираш. Ти не си вълна, ти си част от океана.