Обида, гняв, срах и много други негативни емоции всеки ден съпътстват нашето съзнание, лишавайки ни от здрав разум и трезво мислене.
Отрицателните емоции до нищо добро няма да ни доведат.
Ден като ден. С малко слънце и почти без вятър. Облаците намръщени се трупаха на небосвода и аха да заплачат.
Сашо, който бързаше за работа, бе блъснат във автобуса, в който току що се бе качил. Обхвана го ярост и бе готов веднага да отвърне.
„Само да ми падне, – помисли си Сашо, – с петата си ще го стъпча и ще го смачкам като цигарена угарка“.
От това получи частично облекчение. Даже си представи, как се заяжда с виновника, а после го поступва, докато стигне до своята спирката. Така настроението му се повдигна малко.
Но вместо това Сашо се усмихна и на този, който го бе блъснал каза:
– О, извинявайте! Толкова съм тромав.
Този хумор не бе изпълнен със сарказъм. Сашо се постара да каже всичко това просто и дружелюбно.
Тромавият „джентълмен“ се изненада, смути се и се изчерви, а след това се виновно каза:
– Извинете, навярно съм ви причинил неудобство, моля да ми простите!
Изведнъж напрежението спадна. Сашо и непознатия избухнаха в смях.
– Ама и вие го казахте, – смееше се „нападателят“, – сякаш вие ме бяхте блъснали.
И двамата отново бяха залети от нова вълна смях.
Автобусът спря. Шофьорът отвори предната врата, а след това щеше да отвори и другите, за да слязат тези, които не се бяха успели да се придвижат напред.
Но една нетърпелива „госпожа“ яростно натискаше звънеца и не махна пръста си от него. Сякаш ако веднага не отворят вратата пред нея, ще настъпи Третата световна война.
Това продължително звънене, отекваше неприятно в главите на хората и допълнително ги изнервяше.
Стоян носеше тежка чанта и бе готов да я стовари върху нетърпеливата жена.
Сред намръщените физиономии се обади силен мъжки глас:
– Леличко, на този звънец и един танц можете да ни изсвирите.
Автобусът се разтресе от смях.
Жената се смути. Нищо не каза, но продължаваше да натиска звънеца. На хората им беше вече все едно, това което ги разстройваше, се бе превърнало в източник на добро настроение. Всички се смееха от сърце.
А когато вратата се отвори, човекът, който стоеше зад нетърпеливата жена, взе да ръкопляска. Останалите го подкрепиха, като удряха дланите си една в друга.
Останалият път на автобуса се превърна в празник. От време на време се чуваше:
– Бъдете така любезен …
След, което следваше поредната шега.
Въпреки логиката човек трябва да постъпва, не така както му се иска, а точно на обратно. Вместо да си „връщате“, по-добре обърнете всичко на шега, тогава обидата и гнева ще отстъпят място на бурния смях.
